Сякаш роякът прилепи веднага с приземяването си е захапал плътта на животните и започнал да смуче кръв, но тя вероятно му се сторила безвкусна и затова прилепите се изнесли, без дори да пуснат бъбреците си в ход. На биолозите, занимаващи се с еволюцията, често им се налагаше да извличат маса информация от нещо толкова мъничко като парченце кост, което ги бе принудило да развият онзи начин на мислене, предизвикващ несекващо задоволство у Агата Кристи и нейните почитатели. Детективът в главата на Бил отчете, че от носовете на кравите тече плътна слуз и очите им са толкова насълзени, че са почти затворени, сякаш животните страдат от силна настинка.
За какво се говореше в докладите от Венецуела, Гвиана и Тринидад? За болни и умиращи крави? Когато прибави и този факт към онова, което вече му беше известно за прилепите-вампири, получи резултат, от който му прилоша. Знаеше, че един вампир не би пил кръвта на болно животно, което обясняваше защо роякът прилепи не бе останал достатъчно дълго, за да се появят следи от урина. Нещо друго, може би последното останало насекомо или първият прилеп-вампир, пристигнал на острова, ги бе заразило. Знаеше, че прилепите-вампири, не могат да запасяват с тлъстини телата си, което означаваше, че всяка нощ трябваше да поемат свежа кръв, в противен случай умираха. Знаеше също, че групичката, нападнала кравите, дори и да не бе намерила някъде на острова здрави крави, можеше все още да е жива и добре нахранена, защото вампирите и хората притежават една обща черта от характера: способността да постъпват алтруистично. Ако си прилеп-вампир и не си успял да си намериш кървава храна предната нощ, няма страшно, братле, някое другарче ще повърне малко от своята вечеря в устата ти.
„Ах, не е ли прекрасна природата?“ — помисли си мрачно Бил. Известно му беше, че ликвидирането нагорите във Венецуела, Гвиана и Тринидад от животновъдни ферми, бе направило свежата говежда кръв толкова достъпна за вампирите, колкото достъпни бяха за хората пликовете с мляко и първокачествените ребърца. Когато фермерите увеличаваха популацията от говеда, те несъзнателно примамиха вампирите навън от горите, което доведе до бум в тяхната популация. Никой не си зададе въпроса какво ще се случи, ако основният източник на храна за прилепите се разболее, но Бил беше сигурен, че именно болестите бяха принудили вампирите да мигрират, на което бе станал свидетел в Тобаго, а сега разбираше, че и тук говеждата кръв бе станала негодна. Вече започна да предусеща какво ги очаква.
Джанет също го усети и мисълта за това я уплаши.
— Ще продължат да мигрират, нали? — промълви с надежда тя. — Вместо да се хранят с болни крави.
— Или ще се завъртят наоколо да потърсят по-здрава храна — рече Бил. — Ще минат на друг режим.
— Хора ли?
Той погледна ухапванията по болните крави и се намръщи. Явно наоколо се навъртаха доста от малките дяволи. От всичко, което знаеше — повече, отколкото бе виждал някога преди. И сега те висяха някъде, висяха с десетки хиляди, спяха в малки килийки под стрехите или в избите, но в момента, помисли си Бил, са по-гладни от всякога и…
— Ще се мръкне след няколко часа — предупреди го Джанет.
Бил погледна към слънцето.