— Продължавайте — подкани го той.
— Явно индийците са убедени, че Шри Ланка по някакъв свръхестествен начин е убягнала на чумата, че земите между Канди и Коломбо някак си ще си останат безкрайно дълго имунизирани или незаразени и че анексирането на острова не е нищо повече от това да си присвоиш бакалията на ъгъла във времена на криза. А някъде в мен се таи тревожното чувство, че онова, което се случи в Индия, е просто последна репетиция на онова, което ще се случи в по-голямата част от света през следващите няколко месеца, онази драма, чиято завеса вече се вдига в Америка.
— Какво? — каза президентът. — Това не може да е вярно. Положението не може да е толкова лошо. Защото, ако е толкова лошо, Рим ще рухне.
— Да се надяваме, че не е — отвърна ентомологът. — Но тревогата ми е, че единствената разлика между Индия и останалата част от света е, че Индия първа бе повикана на сцената, а може би и за разлика от нас, беше нападната от различна напаст.
— Каква е вероятността?
— Според мен съществува повече от петпроцентова вероятност явлението да е глобално.
— Пет процента? — каза президентът. — Не е толкова ужасно.
— Не е толкова ужасно колкото какво? — попита с неохота Уилсън. — Вероятността някой по-голям метеорит да се сблъска със Земята през следващите петдесет години е по-малка от един процент, но ние харчим милиарди долари по проекта „Космически патрул“ и почти никой сред нас не твърди, че тези безценни средства се хвърлят на вятъра. Трябва ли да ви напомням, че спечелихте мандата си с по-малко от пет процента разлика, и то само защото опонентът ви се обяви за изплащане на националния дълг посредством петпроцентно повишаване на ипотечния заем на всяко домакинство?
Президентът сви рамене.
— Добре. След като така разбирате петте процента, какво предлагате да направим по въпроса?
— Няма какво толкова да направим, освен да се надяваме Индия и Лонг Бийч да са само биологически случайности и да се вкопчим в деветдесет и петте процента, че преценката ми е погрешна.
— Какво е общото между динозаврите и всичко това? — попита Мърдок.
— Да — добави адмиралът, — и аз се чудех.
— Споменах проекта „Космически патрул“. Една от причините за неговото развитие беше откритието на Алварес и неговия екип, че земята се е сблъскала с две големи комети преди шейсет и пет милиона години, горе-долу по времето, когато са изчезнали динозаврите. На пръв поглед причинно-следствената връзка между двете им е очевидна, но когато погледнете малко по-отблизо, ще си дадете сметка, че ужасно много динозаври са изчезнали преди сблъсъка. А също и ужасно много насекоми.
Това се повторило и тридесет и три милиона години по-късно, само че този път най-пострадалите са били бозайниците. Наричаме го „Събитие от края на еоцена“ и заедно с бозайниците през него изчезнали и цял куп насекоми.
Ето и друга загадка: петнадесет милиона години пр.Хр. друг метеорит се сблъскал със земята, издълбал басейна на река Рейн в Германия, превърнал графита в множество миниатюрни диамантчета, покрил света с облаци прах. Но по това време няма регистрирано масово измиране на видове. Осем хиляди години пр.Хр. същото се повторило на несъществуващия вече западен бряг на Австралия. Само че експлозията била още по-силна. Парчета от Австралия били изхвърлени от парата чак в космоса. Над Индонезия и чак до Русия се посипали като куршуми дъждове от разтопено черно стъкло. Но отново загадка: няма регистрирано масово измиране на видове.
Уилсън обходи с поглед залата. Беше привлякъл цялото им внимание и адмиралът усети, че той прекрасно си дава сметка за това.
— Винаги съм намирал науката за страшно забавна — продължи той. — Понякога се чувствам, сякаш съм в детективски роман, в който най-интересната история е загадката на динозаврите. Но сега игрите и забавленията много бързо започнаха да губят своята прелест. Не искам да звуча мелодраматично, но се чувствам, все едно че разплитайки някое убийство, съм разбрал, че то е дело на сериен убиец, в чийто списък следваща жертва може да съм и аз. В такъв случай загадките, с чието разрешаване се занимават палеонтолозите, може да се окажат от жизненоважно значение за нашето оцеляване като вид. Сега, замислете се върху следното: преди малко повече от шейсет и пет милиона години — случай на масово измиране… преди тридесет и три милиона години — случай на масово измиране. Сравнете двете цифри и може да се окаже, че сме точно в следващата криза. Всичко, което знаем, ни навежда на мисълта, че земята може да се отърси от нас като станали твърде досадни бълхи.