Този път прилепите бяха останали достатъчно дълго, за да успеят бъбреците им да пуснат в действие програмата за бързото изхвърляне на вода. Урината им беше навсякъде. Джанет забеляза, че подът и мебелите бяха омазани с някаква тъмна катранена субстанция. Тя веднага я разпозна като прилепови изпражнения, които, подобно на урината, миришеха на кръв.
Това беше, както щеше да пише Бил по-късно същата сутрин в имейла си до Ричард: „Ужасно преживяване. В мига, щом прекрачихме в къщата, нашият мирен, райски остров се стопи, а на негово място дойде някакъв нов, странен, изпълнен с психози свят, все едно че бяхме влезли в някоя картина на Дали. Всичко изведнъж ни се стори и познато, и чуждо. Големият телевизор, кутиите с мюсли бяха сложени на масата за сутрешната закуска, чиниите бяха измити и подредени да съхнат до мивката… Детското креватче в стаята на по-малкото момче, модел на космическа совалка в стаята на по-голямото… И всичко това бе покрито с отвратителни кафяви петна от кръв и урина. Миришеше ужасно, воня, която би трябвало да привлече цели армии от мухи. И това беше най-непонятното нещо. Не видяхме нито една. Точно това трябва да запомниш, Ричард, ако изобщо съобщенията ни стигат до тебе. Нямаше мухи!“
Единствено най-големият син беше успял да стигне до кухнята. Останалите четирима членове на семейство Колбърт лежаха или във или съвсем близко до леглата си. Колкото до нападателите, те бяха изчезнали и фактът, че покрай тялото на най-възрастния син не откриха телата на убити или ранени прилепи, само потвърждаваше тяхната самоличност.
Desmodus rotundus винаги са били най-силните прилепи в света. Да се блъснат в някой стол или да се сгромолясат на земята съвсем не бе достатъчно, за да ги умъртви. Дори и човек да стъпеше върху им, макар че желаещите да опитат не бяха много, прилепът най-вероятно би се надигнал и би се заклатушкал нанякъде.
Бил предположи, че стотици, може би хиляди от тях се бяха промъкнали под вратите и през прозорците в къщата на Колбъртови. Ако решат да влязат, а прозорците не са залостени и цепнатините под вратите не са уплътни със скоч, то те най-вероятно ще се промъкнат. Големият въпрос, който занимаваше Бил, беше, къде ли са отишли? За разлика от техните насекомоядни братовчеди те не се ограничаваха да спят само в пещерите. В тропиците често бяха подлагани на чистки, продиктувани от борбата срещу разнообразните форми на бяса, пренасян и от прилепите-вампири. В миналото, когато подведените правителствени власти разрушаваха или хвърляха отрова в пещерите, измираха милиони полезни прилепи, докато вампирите се приютяваха по дърветата, под мостовете или дори в мазетата на къщите на самите управляващи. Подобно на митичните си съименници, и те спяха през деня и според Бил нападателите в момента си почиваха във всевъзможни удобни за тях местенца. Нали в края на краищата прилепите се промъкваха навсякъде.
Бил си спомни, че бе чувал за един удивителен план как с помощта на прилепите да се заразят и унищожат японските градове по времето на Втората световна война. Към телцата им били прикрепени миниатюрни запалителни бомби с часовников механизъм. Всъщност прилепите бяха първият опит да се направят „умни“ бомби с точно насочени поражения. Главната бомба представлявала огромна клетка за прилепи с разпадащи се стени и под. Трябвало да я хвърлят с парашут точно преди разсъмване и била така проектирана, че да се разтвори на височина четиристотин и петдесет метра над земята. Търсещите къде да се скрият прилепи трябвало да проникнат в къщи и заводи, да се примъкнат под дървените стрехи и тъмните ъгълчета, където се съхранявали експлозиви и ураниеви окиси или пък в леглата на самите Хирохито и Ямамото, където накрая да избухнат подобно на шест хиляди искрици добре насочен пламък.
Бомбата проработила добре. Прекалено добре. Когато я изпитали край Ню Мексико, някои от мъничките крилати бомби се върнали назад, слезли в току-що построената въздушна база и разрушили всяка сграда и всеки самолет, а също и голяма част от шубраците край базата. Набързо съставили втора бомба, но малко преди да я пуснат над Япония, тя остаряла морално, защото изпитанията на първата атомна бомба се оказали успешни, което било щастлив завършек за прилепите и не толкова щастлив за заловилите ги човеци. Въздушните сили повече не строили бомби от прилепи и с изключение на Бил Шут вече никой не си спомняше за тази история.
Къде ли, чудеше се той, се крият Desmodus?