— Бил — повика го Джанет, — май ще е по-добре да погледнеш през прозореца.
Погледна накъдето му сочеше Джанет. Петима души бяха убити в къщата, а навън, под открито небе, където да се напиеш с кръв бе почти толкова лесно колкото да отидеш до бакалията, стояха кравите на Колбъртови. Две от тях лежаха на тревата. По нито една — дори и по двете умрели — не се забелязваха признаци предишната нощ да са служели за храна на Desmodus. Три крави яростно мятаха глави наляво-надясно, сякаш се опитваха да се замаят. Други две звучаха все едно се задушават. Останалите изглеждаха апатични както винаги и само от време на време измучаваха болнаво.
— Ще умрат до неделя — заключи Джанет. — Цялото стадо. Болестта луда крава. Загниване на мозъка.
— Но не се ли предаваше от мухите?
— Мисля, че се хваща най-вече от заразена храна и може би от конските мухи.
— А тук мухи няма.
— Тогава приятелят ни от Тринидад е бил прав: болестта е сменила подхода — каза Джанет. — Може да се е пренасочила към някой нов вид. — Не можеше да откъсне очи от кравите. — Премахни насекомите, премахни най-разпространените болестоносители и с това ще заплашиш съществуването на доста болестотворни организми.
— Които са страхотен филтър на естествен отбор.
— Тъй си е — каза Джанет. — Теорията на Дарвин срещна закона на Мърфи. Всеки болестотворен организъм, който е в състояние да оживее в слюнката на мигриращата популация прилепи, ще оцелее. Всичко, което може да донесе проблеми, ще донесе.
„Божичко — помисли си Бил, — не оставяй онова, което тя си мисли, да се е случило наистина.“ Но когато си спомни за пъзела, започнал да се оформя в главата му предишния ден, докато стоеше над тялото на мъртвия червен прилеп, разбра, че най-вероятно тя е права. Щом като насекомите измираха, то много от пренасящите се от тях болести щяха да изчезнат… С изключение на няколко щастливци, разполагащи с необходимата биологическа екипировка да се прехвърлят на някой друг вид. Сигурно така прионовата болест, някога пренасяна от насекоми, вече се пренасяше от прилепите и Шут започна да осъзнава, че докато се хранят от кравите, прилепите неволно заразяват собствената си хранителна база. Прилепите-вампири нямаше да пият кръвта на болни говеда, Бил беше сигурен — подобно на прионовата болест, сега и те се бяха пренасочили към нова хранителна база.
Той огледа покритата с кръв и урина стая и поклати глава.
— Сега спят, но ще се върнат по здрач.
— Боя се, че основахме една разрастваща се индустрия — каза Джанет.
Бил се опита да потисне смеха.
— И какво имаме тук? Прилепи? Смъртни случаи сред говедата? Акари, които разяждат плътта? Какво идва след това? Жабите?
Беше шега, разбира се. Бил винаги е умеел да се шегува, независимо колко сериозно е положението. Дори и сега, когато гърлото му се свиваше от страх, се сети и все пак успя да прибави в компютъра към сутрешния имейл до Ричард едно послание от четвъртокурсник, който обичаше да пише стихотворения за прилепите:
Само два дни по-рано Ричард сигурно би избухнал в смях, но не и днес. Шегите на Бил за жабите, умрелите крави и най-вече за книгите от апокалипсиса не биха предизвикали никакъв смях. Засега само едно привилегировано малцинство на борда на „Нимиц“, в Белия дом и в лабораториите в Брукхейвън знаеше, че разрастващата се черна чума заплашва да превърне Индия, Пакистан и Шри Ланка в масов гроб. Това бе едва четвъртото бедствие — щяха да последват още шест.
Състоянието на пълно вцепенение както дойде, така и си отиде, но при Там се задържа по-дълго, като някое вярно куче. Изтласкваше надалеч нейната мъка и гняв. Накара я да се чувства, сякаш всички ужаси не са ѝ се случили наистина, сякаш тя просто беше играла главна роля в нечий чужд кошмар.
Онази първа нощ в Брукхейвън тя така и не заспа отново. Нито пък баща ѝ. И странното е, че нито тя, нито той се почувстваха уморени, нито пък гладни.
Вцепенение. Сладко вцепенение.
То дори ѝ позволи да не се разбунтува, когато Джаксън и други възрастни започнаха да крещят на баща ѝ нещо от сорта: „вземи се в ръце… сериозна работа… внимавай вече“. Позволи ѝ безчувствено да приеме три-четири други неща, които възрастните никак не биха искали тя да чуе, но които все пак бяха казани близо до нея… Нямало опасност да плъзне зараза от разлагащите се тела в Лонг Бийч, който сега наричаха „епицентър“, защото там сега имаше само мъртви кости, изчистени от полетите със сапун акари…