Вцепенение. Сладко вцепенение.
То ѝ позволи дори малко да си поиграе с Джорджиана — другото дете в Брукхейвън, също бежанец от Лонг Бийч. Но историята на нейното спасение беше доста по-различна. Семейството на Джорджиана бе още в пълен състав, защото когато Лонг Бийч падна, то се намирало някъде надалеч, на място наречено Тринидад. Джорджиана каза, че нещо накарало баща ѝ спешно да напусне Тринидад. Нещо ужасно. Нещо свързано с прилепите.
Това не звучеше смислено. Там харесваше прилепите и не можеше да разбере защо някой възрастен ще се страхува от тях.
Джорджиана каза, че имало защо да се страхува човек. Съобщи още на Там, че баща ѝ бил забелязал как в Тринидад не са останали никакви мравки.
— Това е много лошо — ѝ обясни Джорджиана. — Нямаш представа колко много зависи светът от мравките. Дори и в пустините има купища мравки. Дори и в Ирак има мравки.
— Че как мравките са влезли в тоя рак?
Джорджиана, която беше с няколко години по-голяма от Там, се засмя. Там — не, дори и след като нейната приятелка ѝ обясни смешката. Там не мислеше, че някога ще се засмее отново. Джорджиана го почувства и като се опита да пренебрегне чувството за вина („Как така моето семейство оцеля, а нейното — не? “), се опита да ѝ осигури някакво забавление, затова прехвърли на лаптопа на Там цялата литература за мравките, с която разполагаше. Показа на екрана кафяво-зелената снимка на колония мравки в Южна Америка, известни под името Брахимирмекс. След това с психопатна скорост превъртя близо десет хиляди снимки на все по-големи мравки, докато накрая цялата колония Брахимирмекс се показа в истинската си големина — поставена на главата на борнейската мравка-дърводелец.
Там промълви едно неуверено: „Уау“.
На екрана се появи мъничък прозорец с цитат от Библията: „Иди при мравките, мързеливецо, и виж техния път“. Така казал цар Соломон на някакъв свой мързелив поданик. След това с цел да ѝ разкрие какви славни жътвари са и какво производство са създали, тя показа подземните им постройки и хамбари. Търсейки храна и подслон, мравките се качвали по някои дървета, където изяждали или пропъждали насекомите и акарите. Пренасяли семената, проветрявали и дори наторявали корените. Джорджиана показа и по-близки кадри, от които ставаше ясно защо техните топли, влажни тунели не са превзети от гъбички и бактерии, въпреки че на пръв поглед предлагат идеални условия. Мравките притежават жлези, които непрестанно разпръскват вещества, смъртоносни за гъбичките и бактериите, заплашващи тях или техните растения. Мравките се отблагодарявали на дърветата за подслона, нектара и мъничко семена, като вършели работа, подобна на тази на белите кръвни телца. Те буквално се превърнали в имунната система на своя приемник.
— Един суперорганизъм — така нарече Едуин Уилсън типичната колония мравки, а образът му се появи на екрана. — Суперорганизмите никога не отстъпват пред нищо — каза неговият образ. — Не признават нито милостта, нито различието в поведението и до деня, в който умре и последната от тях, ще си остават все такива елегантни и безмилостни, каквито са и днес.
Там сбърчи носле с неодобрение. Не разбираше повечето думи и импулсивно изтръгна лаптопа от ръцете на Джорджиана. Започна да преглежда сутрешните имейли и се спря на посланието на чичо Бил, но в него откри само нови непонятни думи и едно стихотворение. В него се говореше нещо за ба… ни… за баници пълни с комари! Уааа! Трябваше да попита татко дали наистина има такива, но някой вече го бе отвел в залата, откъдето щяха да гледат как любимият на Джорджиана експерт по мравките ще облече космонавтски скафандър и ще се разходи сред „прашинките“ в Северна Каролина.
Джорджиана изтръгна лаптопа от ръцете на Там и отново включи лекцията на Уилсън за мравките. Ентомологът показваше снимки от 1950 година на бавно умиращата гора около Брукхейвън. Учените били облъчили гората с гама-лъчи. Уилсън показваше за сравнение и подобни парчета гора, от която са били отстранени всички мравки. Съдбата на двата вида гори беше една и съща с изключение само на това, че облъчената гора беше започнала да се възстановява веднага след премахването на стресиращия фактор, докато гората, лишена от мравки, не се бе възстановила.
Там отново се опита да сграбчи лаптопа, но Джорджиана го дръпна настрани.
— В случай че хората изчезнат от лицето на земята — обясняваше Уилсън, — животът ще се завърне и ще процъфти върху планетата. Видовото изчезване и обезлесяване, които наблюдаваме днес, ще престанат, повредените екосистеми ще се възстановят и разпространят. Ако обаче всички мравки, само мравките и нищо друго, по някакъв начин изчезнат, то резултатът ще бъде точно обратният — ще настане истинска катастрофа. Изчезването на видовете ще стане още по-бързо, отколкото е сега и земните екосистеми ще рухнат със зашеметяваща скорост, след като тези насекоми престанат да изпълняват многобройните си задължения в тях.