Отметна глава назад и бързо се изправи на крака. Пусна зъба на земята, помири се с джуджето, закрачи към стволовете на дърветата и отново повдигна кутията с образци.
— Проба номер три и изчезвам оттук — каза той.
Светлината като че ли отново помръкваше. Отново бяха достигнали до шлема му и Уилсън още веднъж си спомни за пещерата и гъбите… за тъмнината… и хищниците. Увеличи климатика с още едно деление и от пакета на гърба му лъхна струя хладен, сух въздух, който зашумя покрай лицето му.
Ето… така е по-добре. Отново започна да мисли ясно — успя да задържи настрана мислите как акарите го затрупват, можеше да се позабавлява, като разкрие тайните на онова, което бе причинило такъв неконтролируем бум на популацията.
— Приключи ли? — Запитването дойде от хеликоптера.
— Така мисля — отговори Уилсън. Допря кутията до покритата с акари кора на едно дърво и засмука стотици от тях в третото отделение. — Крайно време беше.
— Това не е в твоя стил — долетя глас от Вашингтон.
— Ами опитайте се да извървите два километра с моите мокасини и ще разберете за какво говоря.
— Някакви впечатления? — попита Лесли Уелс.
— Проблемът не е в акарите — отвърна той. — А в тяхната среда.
— Доста странно заключение, не мислите ли?
— Това, което виждам наоколо, е доста странно. Тези акари, подобно на онези, които задушиха пчелите, винаги са присъствали наоколо. Можете да се обзаложите за това. Има нещо друго, свързано със самите пчели, свързано със самата гора, което е отишло по дяволите. Нещо сме пропуснали.
— Като например?
— Като например самите пчели, които запиляваха и умираха или изоставяха яйцата си. Като например купищата измиращи пеперуди и светулки, за които сте чули, и може би за много други насекоми, за които все още не сме чули просто защото са по-незабележими. Да, би могло да е нещо подобно. Нещо странно.
— Възможно ли е да е причинено от дадена болест или отрова? — попита Лесли.
— Теоретично, може би. Но в действителност? — Сега вече крещеше, за да надвика шума от охладителната система и приближаващия се хеликоптер. — В действителност, доколкото ни е известно, в цял свят не съществува даден вирус или дадена отрова, които да причинят това.
— Да — каза Лесли. — Изглежда невъзможно.
— Невъзможно, може би…
Спря.
— … но ето го — навсякъде край мене. Някой контролен елемент, някой хищник вероятно е изчезнал от естествената среда на акарите. Сега не ме питайте кой точно вид дребно животинче, насекомо или друго ограничава популацията на акарите в определени рамки. Трябва да е нещо, което не сме виждали преди. Мисля, че само двама или трима души в целия свят някога са се занимавали с екология на акарите. Вижте мравките за сравнение. Знаем доста повече за мравките — дишането му се накъса, — различаваме десет хиляди вида мравки и ни е известно, че съществуват още десетки хиляди неизследвани досега мравки. В света на акарите единственото, което може би сме пропуснали, са няколко дълги цял километър слона.
Погледна нагоре и видя двама човека въоръжени с маркучи с гореща пара да спускат въжета към мястото, където се намираше, но вместо да го изпълни с облекчение, запълващият небето хеликоптер просто усили клаустрофобията му. Той отхвърли това чувство и продължи да говори, докато стъклото на шлема му се покри с плътна нова вълна от спускащи се върху му акари. Даде си сметка, че му става трудно да вижда слизащите към средата на полянката въжета.
Обърса с длан стъклото на шлема и се пребори с инстинктивния си порив да се втурне сляпо към въжетата. Двадесет хиляди дребни телца, смачкани и размазани по зрителното му поле, образуваха прозрачен дъгообразен прозорец, през който можеше да види, съвсем смътно да види, как животоспасяващата му връзка със света се върти във въздуха. Успя да запази самообладание и да тръгне бавно през усилващия се мрак от още една връхлитаща вълна от акари.
— Не зная какво се храни с акари — каза с разтреперан глас той. — Но разполагам с добра идея как да обуздаем гъбичките в Индия. С мравки. С гъбични мушици. И…
Светът му потъна в мрак. Забърса ги настрани, създаде нов прозорец за гледане и когато погледна през него надолу, видя, че покриват гърдите му като дебела вълна. Нова вълна адреналин се блъсна в него, сякаш го бе разтресъл ток, и мозъкът му започна да напасва фактите по-бързо от когато и да било друг път през целия му живот, търсеше някакъв път навън от гората и изпращаше предупреждения, които биха могли да спасят живота на неговите приятели, ако се окажеше, че такъв път не съществува. Някъде в основата на неговия череп, операциите, които обикновено отнемаха около час, сега се извършваха за секунда, без той дори да го осъзнава, но в това състояние на адреналинов шок секундите наистина приличаха на часове.