В стоковите борси, които оставяха зад себе си, настъпи срив. През целия предишен месец онези, които бяха купили фючърси за производството на мед и не се бяха избавили своевременно от тях, претърпяха финансов крах. През предишните две седмици доставяните от Флорида цитрусови плодове се бяха превърнали първо в стоки с ограничено количество, после в твърде скъпи, а най-накрая в липсващи стоки. Някои подобно на Джери Сигмънд бяха предусетили бума и изчезването на цитрусови плодове, които следваха по петите унищожаването на пчеларството и натрупаха огромна печалба, когато цените скочиха до небето, през краткотрайния период на завишено търсене. Други купувачи, противно на Сигмънд, се проклинаха, че са успели да се включат едва накрая на пазарната треска, вместо да се възползват от нея от самото начало, и продължаваха да се проклинат сега, когато тя шеметно спадаше надолу. Онези, които не бяха успели да продадат своите флоридски фючърси преди цитрусовата реколта да бъде безвъзвратно унищожена, както и онези, които преди месец бяха вложили крупни суми в меда, или другите, които бяха инвестирали в китайската коприна миналата пролет, или пък — в индийските дрехи и компютърни части миналата зима, в момента преживяваха унищожителни финансови удари.
Ричард винаги се удивяваше на способността на човешкия разум в изключително кратки срокове да приобщи и най-шокиращите събития в рамките на обикновеното си съществуване. Беше чувал как репортер попитал едно дете някъде месец след първото приземяване на Луната дали ще гледа прякото предаване на прилуняването на „Аполо“-12. Детето отговорило: „Не, разбира се. Това предаване вече съм го гледал“. Само няколко години по-късно предаването на живо на първите снимки на повърхността на Марс от сондата „Викинг“-1 било прекъснато от повторението на анимационното филмче „Магила Горила“, защото то било планувано по програма. А само няколко часа след експлозията на „Чалънджър“ из целия свят се разпространиха десетки вицове на темата. Ричард реши, че всички тези поведенчески модели са само вариации на състоянието на вцепененост. Въпреки че проявата на скука пред лицето на фантастичното или присмиването пред лицето на трагедията може да изглежда ненормално, погледнато от дистанцията на времето, изглежда, че за онези хора, които са преживели въпросните събития, това е представлявало една древна и инстинктивна техника за предпазване на организма посредством предпазването на неговия разум.
Ричард честичко си мислеше за това, след като влезе в кафенето и завари Там и Джорджиана да се смеят на някаква компютърна игра. Явно Там си бе възвърнала апетита. Бяха си скалъпили някакво подобие на мюсли от натрошени солени бисквити, парченца десерт „Хърши“ и начупени на ръка бели сладки.
„Добре, защо пък не?“ — помисли си Ричард. Вцепенението се пропукваше по-бързо у децата, нали така? Дори и в зоните на бойни действия човек често можеше да види, че докато възрастните се скупчват и безнадеждно кършат ръце, децата вече играят сред руините. Просто Там се адаптираше по-леко от него.
Веднага щом той влезе, тя заряза играта, изтича при Ричард и го прегърна. В дните преди Черния понеделник в очите ѝ бе искряло едно пламъче, което липсваше днес, и Ричард се зачуди дали някой ден ще го види отново…
(„Може би все пак тя не е толкова адаптивна, колкото би ти се искало да бъде“)