Това беше класическата ситуация „имам една добра и една лоша новина“. „Няма вече бълхи, мухи и хлебарки — зачуди се президентът. — Какво му е толкова лошото?“
Няма вече насекоми… една на пръв поглед добра новина, но само докато човек не се замисли върху нея. Следващото нещо, над което се замисли президентът, беше кой научен център да натовари с излизането от кризата. За него бе очевидно, че разрешението трябва да се търси в биотехнологиите. На това поле Градът на мечтите беше номер едно; с цялото си оборудване, с най-усъвършенстваните в света микроскенери и компютърни редактори на ДНК. Още повече че екипът от града вече издържа първия изпит. Само за двадесет и четири часа Джаксън Ройкирк, Лесли Уелс и техните познати в чужбина бяха успели да идентифицират причината за катастрофата. Кой би могъл по-успешно да оглави търсенето на нейното лекарство?
Но как би могъл някой в света да изнамери противоотрова за нещо подобно: лек против измирането на насекомите?
Президентът нервно се засмя:
— Сигурни ли сте, че не бихме могли да опростим всичко това? Може би ако вмъкнем някой нов елемент?
— О, новите елементи ще възникнат сами — предупреди ги Лесли. — Ще се появят купища нови елементи, преди всичко да е свършило.
Ричард се намръщи.
— Боя се, че трябва да се съглася с нея. — Това я свари неподготвена. — Нещата ще станат доста по-лоши, преди да започнат да се подобряват.
— Да се подобряват ли, Ричард? — Лесли никога не бе очаквала да чуе как Ричард Синклер се съгласява дори с половината от нещо, което тя казва. — Може да не започнат да се подобряват, преди да минат четири милиона години.
Ричард погледна надолу към обувките си, сякаш търсеше някакъв контрааргумент. Но не каза нищо.
— Добре — попита президентът. — Как мислите, докъде по хранителната верига ще стигне това?
— Ще ми се нещата да опираха само до хранителната верига — каза Лесли. — Хората са свикнали да слагат стръв за мравки и отрова за хлебарки по къщите си. Изливаме милиарди тонове инсектициди по полетата, за да не влизат в тях скакалци и бръмбари. Тровим почвата около къщите си, за да не идват термити. Още от библейски времена сме обявили война на насекомите. Но никога не сме се спирали и за миг да се замислим, че именно те разграждат мъртвите растения и животни и ги превръщат в тор, от който израства следващото поколение растения. Не смятам, че до този момент някой сериозно се е замислял по какъв начин насекомите упражняват контрол върху популацията на акарите и разграждащите бактерии, като не им позволяват да се превърнат в истинско бедствие за нас. Всички ние си мислехме, че бедствието са самите насекоми, че те означават глад и икономически загуби. Но сега трябва да се върнем назад. Май започваме да разбираме, че насекомите са първата защитна линия на цивилизацията срещу чумата и глада.
— Ако умират — вмъкна Ричард — или по някакъв начин са изпаднали в каталепсия, ще е все едно че Земята е изгубила своята имунна система.
Президентът подсвирна.
— Мили Боже. Никога не съм се замислял до каква степен може да са ни потребни онези същества, които така упорито се опитваме да изтребим. Дали най-накрая сме спечелили войната? Това ли се случи? Всичките ли ги унищожихме?
— Не бих ни надценявал толкова, господин президент. Не мисля, че е плод на нашите усилия. Истината в случая е, че вероятно нас въобще не ни броят. Съмнявам се, че всички използвани от нас инсектициди биха били достатъчни за унищожаването дори на един-единствен вид насекоми.
— Тогава какво е станало?
Лесли взе една от папките на Ричард и я отвори.
— Вероятно трябва да се върнем много назад — каза тя — към две големи загадки в историята на планетата: възникването на живота и масовото изчезване на видовете. Смятам, че мъртвите пчели на Уилсън и липсващите личинки на Джим ни дават единствената възможност да изучим най-новото.
— Не може да казвате, че онова, което се е случило с динозаврите… Но това е лудост! Динозаврите са били избити от астероид. Това е всеизвестно…
Джаксън се намеси в разговора.
— Алварес публикува своята теория за астероида през 1980 година и сега всеки вярва в нея. Но това не означава, че този всеки е прав.
— Добре — каза президентът. — Какво ви кара да мислите, че това, което се случва с нас днес, е станало с динозаврите преди шейсет и пет милиона години? Нали всичко това са само теории? Искам да кажа, ако изляза пред Конгреса и им заговоря за личинки и динозаври, има три варианта на това, което ще ми се случи, и трите не са за предпочитане. Нуждая се от нещо малко по-конкретно. Нуждая се…