— Можем да ви дадем повече от двадесет процента вероятност, че е било така — каза Лесли.
Президентът се дръпна назад.
— Толкова голяма? Сценарият с насекомите?
— Бихме заложили репутацията си на това.
— Добре… значи казвате, че нещо подобно се е случвало и преди. Какво сме научили от вкаменелостите? Къде е доказателството?
— Това е моята теория — каза Ричард. — И на Бил.
Зададе някакви команди и на екрана на единия компютър се появи графика. Представляваше геологическа времева скала, най-отдолу на която бе написано 500 милиона години. Президентът преброи двадесет върха, всеки от които означаваше масово изчезване на видове. Два от най-големите и най-скорошни върха бележеха измирането от времето на третия период на кредата (приключил близо 65 милиона години пр.Хр.) и „Събитието от края на еоцена“ (близо 33 милиона пр.Хр.). Но те разказваха само част от историята. Най-големият връх се намираше на границата на триаса към 250 милиона години пр.Хр. Тогава станало възможно динозаврите да излязат като царе на сцената на историята, защото тя била пометена от почти всички други животински видове, съществували до онова време. Около 33 милиона години по-късно дошло измирането на границата между триаса и юрския период.
— Сега проследяваме кратката история на живота след камбрийския период — обяви Ричард. — Точно в момента слънцето и Земята се придвижват през галактиката със скорост девет километра в секунда. Откакто са измрели динозаврите, сме изминали почти три хиляди и деветстотин светлинни години. Тази графика ни показва, че сме новопоявил се вид, който се е качил на борда едва преди една светлинна година. Нашите конгресмени се разхождат от години из Вашингтон и обсъждат как да спасим планетата: „Да спасим космическия кораб Земя“. Но не са схванали правилно проблема. Този кораб е плувал четири и четвърт милиарда години, преди още да се появят динозаврите, четири и половина милиарда години, преди да се появим ние, и без значение какво ще се случи с нас, той ще продължава напред още милиарди години. Проблемът не е в кораба. А в пътниците.
— Накарахте ме да си спомня думите на Кусто — отвърна президентът. — Нещо за това как като срещнал първия човек в райската градина, Господ ни заповядал да покорим земята и да я накараме да разцъфне. Но за да го сторим, трябва първо да не забравяме, че земята има свой собствен живот. Тези върхове и спадове, които ни показахте, като че ли ясно го изразяват. Приличат на пиковете по електрокардиограма и са самият пулс на Земята.
— И вие сигурно сте забелязали — добави Джаксън, — че пулсът ѝ бие на всеки двадесет и пет, тридесет и пет милиона години.
— По-близко е до тридесет и три милиона години — поправи го Ричард.
— Което означава — продължи Джаксън, — че както предположи Уилсън, може би точно в момента усещаме следващата пулсация плюс-минус един милион години.
— Или само хиляда години — каза Бил.
— Или просто сега — каза Лесли.
Президентът с мъка преглътна.
— Което ни отвежда до днешния въпрос: какво причинява пулсирането?
— О, много различни форми на лош късмет — предположи на висок глас Ричард. — Пресушаване на континенталните морета, колебания в слънчевата орбита, точно попадение на комета и после изведнъж две-три катастрофални събития съвпадат така, че един хубав ден морето се оттегля от Северна Дакота и динозаврите се оказват затънали до колене в сняг върху солената пръст и се чудят как така животът им е станал труден, а когато поглеждат нагоре към небето, виждат в него единствено комета, засилила се право към земята.
Сега, по въпроса за кометата: Преди няколко години един човек, Мишел Рампино, предположи, че преминаването на нашата слънчева система през ивици галактически прах може да се окаже главният фактор, положил началото на всичко. Аз по-скоро съм съгласен с него. Подобно преминаване би привлякло множество извънсистемни комети, звезден прах и ако пожелаете… — потъна за малко в мислите си.
(„От прахта на звездите към прахта на земята…“)
Може да отбележите — продължи той, — че поне девет от върховете на графиката почти съвпадат по време с образуването на обширни кратери в земната повърхност като например онзи на полуостров Юкатан, който според всеобщото мнение е причина за измирането на динозаврите, или с наличието на огромни потоци лава, които също биха мигли да са резултат от сблъсък с метеорит. — Ричард показа на екрана една нова графика. — И така, слънчевата система прави пълна обиколка около центъра на галактиката за четири милиона години. Нека наречем това „една галактическа година“. А преминаването през тези прашни слоеве става точно през тридесет и три милиона години. Можем да го наречем „един галактически сезон“. Така че периодът на падане на комети е възможно да представлява галактическата зима. Всичко се подрежда в спретната стройна картина с изключение на едно нещо, което така и не мога да разбера.