— Само едно ли? — попита Лесли.
— Периодичните попадения далеч не ни дават пълната картина. Имам чувството, че природата ненавижда простичките двуполюсни решения. Така че, естествено, попадения има и през пролетта или лятото, но те не съвпадат с цикъла от тридесет и три милиона години, включително и събитието в Рейнския басейн петнадесет милиона години пр.Хр., нито пък ударът в Австралия отпреди осемстотин хиляди години — нито единият, нито другият са последвани от зимата на масовото унищожение. Това сякаш подсказва, че ако някоя комета или астероид ни ударят през обикновеното биологическо време, може би сблъсъкът си остава почти без последствия. Но когато се опитам да разбера какво се е случило през последните дни на динозаврите или в края на еоцена, виждам, че много от видовете са изчезнали преди сблъсъка с астероид. Все едно че преди зимата е дошла някоя особено сурова есен, все едно нещо вече е било разредило биосферата преди идването на кометите.
— Добре де…
— Тъй че масовото изчезване на видове съвсем не се определя стриктно от мигновеното измиране, както си мислят повечето хора, последвало сблъсъка с астероид или образуването на вулканични езера. Сблъсъците от края на кредата и на еоцена са били предшествани от нещо друго. От нещо, което наричам теория „Фантазия“.
— „Фантазия“ ли? — попита президентът. — Искате да кажете като анимационното филмче на Дисни?
— Именно като в анимационното филмче на Дисни. Малко преди края на частта с „Пролетно тайнство“ на Стравински ни е представено рухването на цялата екосистема и бавният край на динозаврите, което пък предшества тежка геологическа катастрофа. Не ми е известно откъде е взел тази идея Дисни, но като че ли той е схванал какво се е случило дълго преди учените да изровят съответните находки.
Ричард им показа на екрана още една серия графики и снимки.
— Ето изследванията, които направихме, на насекомите, запечатани в смола.
По лявата страна на екрана започна да тече списък със заглавия в курсив.
— На последния ред: преди седемдесет милиона години по времето малко преди изчезването на динозаврите едва половината от тогавашните насекоми принадлежат към семействата насекоми, които срещаме и днес, но никое измежду тях не съществува сега като вид. Сега, като сравним тези данни с късчетата кехлибар отпреди шейсет до четиридесет милиона години — сега по дясната страна на екрана потече нов списък, — ще открием, че почти всички насекоми принадлежат към съвременните семейства насекоми. Настъпила е пълна промяна веднага след масовото измиране в края на еоцена. До днес вярвах, че просто насекомите, както и всички останали, са били засегнати от унищожението. Но сега, като се оглеждам наоколо, започвам да се чудя дали фактически не са причинили това унищожение.
— Причината, заради която пострадали и останалите — вмъкна Бил.
— Казвате, че вероятността е двадесет процента? — попита президентът. — Вероятността, че динозаврите са измрели просто защото вече е нямало насекоми, е двадесет процента… Засега… А насекомите отново изчезват?
— Двадесет процента, може би дори и повече — отговори Лесли.
— Има и още нещо — каза Ричард. — През последните години преди края на кредата се срещат все по-малко и по-малко отлагания от няколко главни вида включително морските корали, стридите и подобни на сепия вкаменелости, които наричаме „амонити“. Това отново ни навежда на мисълта, че нещата не вървели нормално още преди сблъсъка с кометата.
Ричард ги остави да обмислят чутото, после върна на екрана първата графика.
— Господин президент, нали си спомняте за масовото изчезване на границата на перм и триас? — каза той, като посочи към най-високия връх. — То също се вписва в цикъла от тридесет и три милиона години и също е свързано с масирана вулканична активност, вероятно предизвикана от друг удар, стоварил се от космоса върху ни. Било е преди около двеста и петдесет милиона години. Когато Ханк Вишър от Утрехтския университет започнал да изучава пластовете, намиращи се точно под онези, свидетелстващи за вулканична катастрофа и съвсем леко по-стари от тях, знаете ли какво открил?