— Че нещо не било наред още преди края на перма? — предположи президентът.
— Да — отговори Ричард. — Нещо изобщо не било наред.
— Като че ли навлизаме в зона на биологическа война — забеляза Джаксън. — Ще се наложи да пренапишем учебниците.
Лесли си помисли: „Ако някой оцелее, за да ги прочете“ — и по челото ѝ изби пот.
— Сега — продължи Ричард, — ако мога да направя едно предположение, просто предположение и нищо повече: Ами ако насекомите и някои други древни животински видове като акулите и някои земноводни са се адаптирали към този цикъл от тридесет и три милиона години и масово се крият или заспиват, а само малка част от тях остава навън по време на астероидните сблъсъци?
— Но това е в противоречие с еволюционните стратегии за оцеляване — забеляза Бил. — Обикновено целта е да се размножиш колкото се може повече, да поддържаш по-голяма популация, да проникнеш във всяко кътче и пещера по света и с това да осигуриш оцеляването на поне няколко представители на своя вид.
— Ами ако тези няколко техни представители вече спят нещо като зимен сън в безопасните кътчета и пещери дълбоко под земята?
Бил поклати глава.
— Не мога да повярвам на тази теория — рече той. — Просто нещо не се вписва. Сигурно е, че насекомите изчезват и че вероятно не е за първи път в историята. Но че изпадат в каталепсия някъде под земята? За стотици хиляди години, че и за повече? Не разполагаме с никакво доказателство да притежават подобни способности. Трябва да е нещо друго. Може би умират само за известно време, като бамбука.
— Да — отвърна Ричард и след малко добави: — Може да е така!
— Много добре — каза Лесли и кимна. — И аз си мислех за нещо подобно.
— Хубаво, може и така да е — каза Бил. — Изсъхването на бамбука се случва през по-малки промеждутъци от време и работи в по-малки мащаби, но може да ни помогне да разберем какво става, най-малкото да ни послужи за аналогия.
— Обяснете — рече президентът.
— На всеки сто и двадесет години изсъхват бамбуковите горички в Китай. В екологичен план това представлява буре с барут, което тласка повечето видове, зависещи от бамбука, и видовете, зависещи от предишните видове, към границата на унищожението, а понякога и отвъд тази граница. Изсъхването от 1960 година за малко да стане причина за пълното изчезване на пандите. То съвпадаше с някакво тайнствено унищожаване на реколтата и огромен икономически колапс, който принуди множество хора от южните провинции да се устремят към Хонконг. Никой не знае защо бамбукът се държи по този начин. Най-доброто предположение, което съм чувал, е на палеонтолога Стивън Джей Гулд. Той си го обяснява като нечестен номер от страна на природата да контролира зависещите от бамбука видове: най-вече насекоми и птици. Периодичното изсъхване размества цялата екология на гората, в резултат на което еволюцията възстановява своето темпо. Колкото до самите бамбукови дървета, те някак си успяват да оцелеят с помощта на… семената, дремещи в почвата.
Ричард хвърли кос поглед към Бил.
— Да! Виждал съм подобно нещо и преди. В гробницата на Тутанкамон, оставените житни зърна като дарове за задгробния живот в свещените съдове, поникнаха след повече от три хиляди години, прекарани в тъмнина. А между ленените превръзки по мумията на фараона бяха открити яйца на бръмбари — вероятно също на няколко хиляди години, — които се излюпиха, след като бяха извадени от гробницата и поставени в по-влажна среда. Следователно ние действително разполагаме с доказателства, че каталепсията може успешно да продължи големи периоди от време.
— Значи този цикъл на изсъхване и възраждане е бил заложен дълбоко в самия бамбук преди милиони години.
— Изглежда, че е станало така — отвърна Бил.
— Значи — продължи Ричард, — докато ние си приказваме, някъде в ДНК-то на всеки стрък бамбук тиктака неговият биологически часовник.
— Вероятно.
— Би ли могло тогава измирането на насекомите или техният зимен сън, или каквото и там да се случва в момента, да е просто по-мащабен вариант на поведението на бамбука?
— Какво искате да кажете? — попита президентът. — Че в момента всичко отива по дяволите? Че независимо от постиженията на нашата цивилизация, независимо дали сме били добродетелни или зли, всички сме обречени само защото още преди да сме се появили на този свят, е била заложена някаква си генетична бомба. Боже мой… Къде е смисълът на всичко това?
— Толкова за човешкия поглед върху вселената — каза Бил. — Еволюцията не е Бог. Тя допуска… „грешки“.