Выбрать главу

— Онова, което искам от вас — рече Шарън, — е да наберете листа, да обърнете камъните и плочките пред сградата. Ще ви дам лупи и ако намерите някаква буболечка, каквато и да било буболечка, ми я донесете.

Там се намръщи.

— Татко не ми дава да излизам навън. Не и когато не е с мен.

Шарън кимна и посочи към кутията.

— Тогава да се надяваме, че ще открием някакви живи яйца в тази купчина боклук.

Там се повдигна на пръсти и погледна в кутията.

— Защо буболечките са толкова важни?

— Заради много неща — отвърна Шарън. — Много хора не го знаят, но ние наистина се нуждаем от насекомите. Но те не се нуждаят от нас. Насекомите са живели дълго време без нас.

— Значи ние не сме толкова важни — каза Джорджиана.

Шарън се усмихна.

— Изобщо не сме толкова важни, колкото ни се иска да си мислим. Искаш ли да разбереш колко важни сме в действителност?

Джорджиана кимна, но в действителност не беше съвсем уверена, че ѝ се ще да разбере.

— Добре. Да направим следния мисловен експеримент: Днес на земята има над шест милиарда човека. Сега, представи си, че съберем всичките тези хора и ги поставим в голяма кутия, като на всеки човек ще отделим по метър и осемдесет на височина и оставим по няколко сантиметра между хората, за да не се издушат. Нека кутията да бъде идеален куб с равни страни. Колко километра според вас ще е висока тази кутия?

Джорджиана се замисли за миг, след това се обърна към компютъра, готова да начертае основите на куба и да накара машината да извърши всички необходими изчисления и чертежи. Но Шарън я спря.

— Не — каза тя. — Искам сама да намериш отговора. Направи някакво предположение. Това също е урок — и пакостливо добави: — и изненада.

— Две хиляди километра! — опита Там.

— Тц.

— Четири хиляди?

— Опитай пак — и усмивката на Шарън стана по-широка. Джорджиана разбра, че опитите на Там са в погрешна посока, с която са свързани урокът и изненадата. Джорджиана си помисли, че е жалко, дето Шарън не е станала учителка или дето няма собствени деца. Наистина си я биваше с децата. „Но ще имам колкото си искам време за деца — бе казала тя някога, — само веднъж да тръгне проектът „Биотайм“.

Джорджиана не знаеше много за бактериите на дъното на океана или за устойчивите на радиация сегменти от генотипа на хлебарките. Дори не би могла да произнесе заглавията на статиите на Шарън. Знаеше само, че в този Град на мечтите някои учени говореха за удължаване на човешкия живот със стотици години и че тези изследвания бяха напредвали доста успешно, докато хлебарките на Шарън — чиято ДНК притежаваше естествена устойчивост към злокачествените изменения, в което се криеше според тях ключът към вечната младост — не започнаха внезапно да измират.

Шарън бе постъпила преди много време в Брукхейвън благодарение на най-обикновените хлебарки. Въоръжена със стипендия за проучване на миграцията на хлебарките в големите сгради, тя се бе заловила да пише по гърбовете им различни имена, преди да ги пусне в обществените сгради на градския музей. След време, когато имената бяха на привършване, тя прибягна до номера. Но тогава се разнесе историята как един гостуващ сенатор пожелал да узнае защо по крилцата на хлебарката, която видял в асансьора, било написано името „Алис“, а също се прочу и навикът на Шарън весело да изпразва кутии с хлебарки пред очите на гостите на музея. Не е удивително, че скоро след това я прехвърлиха в Брукхейвън и прикрепиха към „Син мир“.

— Четиристотин километра? — предположи Джорджиана.

— По-топло.

Там се намръщи.

— Но не може да е по-малка от това!

Шарън се усмихна.

— И още как.

— Двеста километра — каза Джорджиана.

— Продължавай — отвърна Шарън.

— Четиридесет километра?

Шарън показа с длан надолу, сякаш сплескваше някоя голяма кутия.

— По-малко? — Джорджиана се вгледа във въздуха, сякаш се опитваше да си представи смаляващия се куб с човешка плът. — Не мога да повярвам.

— Повярвай — каза Шарън. — Сама направих изчисленията. Компютърът ще ги потвърди: всяка страна е дълга четири километра. А ако натикаш хората плътно един в друг, ще стане още по-малка. Тогава кубът ще е точно четири пъти по-висок от кулите близнаци на Световния търговски център.