Фоайето гъмжеше от народ чак до стълбите. Дванадесет дълги секунди по-късно гърмежите и ударите, носещи се от бензиностанцията, стихнаха и улицата стана безшумна като полет на пеперуда, но хората във фоайето продължаваха да стоят по местата си странно спокойни и тихи. Те просто се отдръпнаха към стълбите, опитвайки се да застанат възможно по-далече от предните прозорци.
В единия край на фоайето се намираше голям екран, по който течаха новините на Си Ен Ен. Джейк се втренчи в екрана и зачака да му съобщят кога хаосът навън ще приключи и ще стане безопасно да излезе и да напусне Ню Йорк. Очакваше да види въздушни снимки на улицата, от която току-що бе избягал, и действително на екрана показваха някакъв заснет от въздуха репортаж, но пейзажът нямаше нищо общо с Куинс. Друго място държеше челна позиция в националните новини и това бе Бангор.
Ден трети, 09:15 сутринта
Още дълго време заради високото слънце нямаше да е възможно инфрачервено топлинно проучване на града, но двамата пилоти от хеликоптера на ЦКЗ си даваха сметка, че независимо от нагорещените асфалт и почва, оборудването им е в състояние да събере достатъчно информация, за да получат представа какво се бе случило. Вторият пилот наблюдаваше двата водещи самолета-цистерни, застанали пред тях в посока към слънцето. От коремите им се носеше бяла мъгла и внезапното включване на хидравличните системи подсказа на наблюдателя, че и тяхната машина е започнала да „бомби буболечките“. Внимателно следеше лаптопа за входящата информация, редиците от правоъгълни „дупки“ (които бяха студените прозорци) му позволяваха да идентифицира мъртвите сгради, в които все още работеше климатичната инсталация. Ето, помисли си той, чак сега разбирам мотото на ЦКЗ: „Даже в ада имат нашия телефонен номер“.
Вторият пилот го потупа по рамото.
— Наближаваме концентрацията на прашинки — каза той. — Видя ли ги?
Наведе се напред от занитеното си кресло, така че носът му почти опря в екрана на лаптопа. Бейзболните карета на Бангор минаваха под тях като червени, жълти и увеличени от компютъра сини полета. Когато под тях се плъзнаха викторианските постройки на „Бродуей“, хеликоптерът се спусна шейсет метра по-надолу и пейзажът още по-бързо се заизнизва покрай тях, но наблюдателят намали скоростта, с която гледаше заснетия материал, и видимостта значително се подобри.
Челюстта му увисна. Видя как човешката топлина от близо дузина амебоидни петна по „Бродуей“ се разпръсква през шосето, по страничните улички, плъзга се под коли и прагове.
— Божичко — каза вторият пилот. Той гледаше през илюминатора и погледът му не бе филтриран от скенери и екрани. Видя как самите тела се разлетяват по страничните улички и изчезват под праговете.
— Преброих двадесет и едно инфрачервени петна по Бродуей — обяви наблюдателят от ЦКЗ. — Скенерите не могат да проникнат през стъкло и пластмаса — той забеляза следи от топлина близо до местата, откъдето акарите бяха минали близо до отворените врати и прозорци, — но и тук ще бъде същото както в Лонг Бийч, момчета. Повечето тела ще са вътре в къщите.
Вторият пилот се изкашля.
— Божичко, искаш да кажеш, че е по-зле, отколкото изглежда?
— Да. По-зле, отколкото можеш да си представиш.
— Имам добре развито въображение — настоя вторият пилот.
— Как би могло положението изобщо да стане по-лошо?
Наблюдателят се намръщи и почука по екрана.
— Имам ли право на повече от един отговор?
Ден трети, 03:40 следобед
— Положението не е за вярване — съобщи Лесли по конферентната връзка. — Преровихме повече от тон боклуци и листа, без да открием и едно живо яйце или ларва.
— Нито едно? — попита президентът.
— Един от пилотите на „Син мир“ открил хлебарка в кафенето. Това е крайният резултат: една-едничка оцеляла. При тези обстоятелства може да си помислите, че и тази хлебарка е повод за празнуване и за момент всички ние много ѝ се зарадвахме, но после се сетихме, че там, където излезе една, обикновено се появяват още стотици.
Президентът си спомни за един стенопис, който бе видял в Американския природонаучен музей. Стенописът представляваше висока скала със застанали върху нея птерозаври, загледани в горското море. Сега си спомни, че когато се бе вгледал по-отблизо, забеляза, че художникът е изобразил няколко хлебарки, щъкащи край птерозаврите. Тази подробност пасваше добре — дотолкова, че той я запомни. Тя потвърждаваше, че хлебарките са преживели множество цикли на измиране на видове, че са надживели дори и могъщите сориани. Съществуваха безброй теории как и защо е станало това. Ричард, Джаксън и Бил измисляха по някоя нова на всеки десет минути; но винаги в обясненията им присъстваха думите „хаос“, „кристализация“ и „статистическо потвърждение“.