Разбира се, той разполагаше с повече информация, по-голямата част от която му предоставяха неговите икономически и научни съветници. От седмици жителите на Бруклин и Куинс ставаха жертви на една не дотам позната епидемия от астма и кожни заболявания, която често ги отвеждаше в спешните отделения на болниците. Казваха, че дори вагоните в метрото надават рев като линейки. Сега вече виновниците за това бяха идентифицирани: акарите, същите видове акари, които вземаха участие в така наречените „нашествия на прашинки“. Изглежда, че те се хранеха с телата на мъртви насекоми, осеяли стените на жилищата, въздушните шахти на офис сградите и метрото. След това, когато популацията на акарите бе изживяла бум, но доставките от мъртви насекоми внезапно бяха престанали, в почти всички квартали акарите започнаха да измират от глад. Прахът във въздуха изведнъж се бе изпълнил от разлагащи се телца на акари, с тонове мъртви буболечки. Вентилаторите и влаковете в метрото ги вдигаха и разнасяха из въздуха, а хората вдишваха покритите с гъбички и бактерии частици от акари, докато накрая имунната им система се претовари, което доведе до задъхване дори при хората, които никога преди не бяха давали признаци, че страдат от астма, и до появата на странни обриви дори у тези, чиято кожа досега винаги е била съвършено здрава, или до летаргия у онези, които винаги са били изпълнени с енергия.
Разпространилата се из града епидемия от „синдром на болестотворни сгради“ не притесняваше президента. Америка спокойно щеше да преглътне това. Но не във всички квартали в страната акарите бяха измрели от глад и президентът започваше да се възхищава на способността на живота винаги да намери начин… да излезе от положението, доказателство за което бяха трагедиите в Лонг Бийч, Ню Берн и Бангор. Но Америка спокойно можеше да преглътне дори и тях. Какво се бе променило в действителност? Все още се строяха коли. Все още се събираше реколтата. Заводите в Пуерто Рико все още извличаха въглеродния двуокис от въздуха и го превръщаха в пластмаса. Билетите за мюзикъла на Ендрю Лойд Уебър и Стивън Кинг „Оцеляващият“ все още бяха продадени за месеци напред. В царевичните поля на Канзас и Небраска все още се добиваше „толианска“ коприна. Националното производство все още беше непокътнато и икономиката трябваше да е непокътната. Логично погледнато, всичко трябваше да е наред, но човешките страхове и поведение бяха склонни да подриват логиката и да разграничават онова, „което би трябвало да бъде“, от онова „което ще стане“.
Стоковият пазар бе отбелязал петпроцентов спад, което означаваше, че милиарди долари просто се бяха изпарили от националната икономика. С нашествието на акари в Бангор парализирането на транспортната система продължаваше да се влошава. Сега, освен пилотите и машинистите, и шофьорите на камиони започнаха все по-решително да отказват да превозват пътници или стоки до Източното крайбрежие, което им се струваше смъртоносна зона. Паниката сред шофьорите на камиони щеше да предизвика паника на „Уолстрийт“. Лихвите вече се бяха покачили, което означаваше, че хората могат да престанат да теглят заеми и да правят големи покупки (при положение че след година останеха някакви подлежащи на закупуване имоти по Източното крайбрежие). Скоро Кливланд и Детройт ще започнат да изнасят все по-малко въглеродни съставки, а Канзас ще получава все по-малко заявки за силно разтеглива коприна и националното производство нямаше да е все така непокътнато.
Но в краен случай можеха да преглътнат дори и повсеместната рецесия. Най-страшният резултат от рецесията бе подкопаването на доверието на нацията, което би довело до това той да не получи втори мандат, но последното не беше чак толкова лошо, не чак толкова лошо в сравнение с какво? Ако учените бяха прави, покосилият Индия глад бе само репетиция на онова, което щеше да се случи с целия свят през идните дванадесет месеца, в сравнение с което Голямата депресия от тридесетте години на двадесети век, довела до Втората световна война и създаването на атомната бомба, щеше да изглежда като мил носталгичен спомен.
Вледеняваща мисъл.
Като прибавим към това докладите на разузнаването, че Индия със сигурност ще придвижи военните си сили към Пакистан и Шри Ланка и че Пакистан може в отговор на това да използва ядрено оръжие и че поне две, по всяка вероятност индийски подводници в момента заглушаваха „Нимиц“.