Докато Джаксън Ройкирк караше на изток към изход №68 за Брукхейвън, надул до дупка един стар албум на „Рамонес“, той беше също толкова изолиран от новините за света, колкото и Ричард Синклер.
Обикновено развлеченията вредят както на науката, така и на семейния живот. Но понеже най-завладяващите развлечения често са плод на висши технологии и са наистина забавни, е нужно изключително усилие на волята, за да ги изхвърли човек от живота си. Джаксън много рано научи, че е изключително лесно да си пропилее човек цяла една сутрин в Интернет, като се бори с никога несекващия прилив от нова информация. Разреши проблема, като започна да влиза в мрежата много рядко и спорадично и издигна от своя край на връзката дигитална преграда, която да пропуска само затворен кръг приятели или хора, способни да докажат сбъдването на толкова малко вероятни събития като:
Старозаветния Кивот, изравянето на…
Звукова бариера, преодоляване от витлов самолет при хоризонтален полет…
Исус, второ Пришествие на…
Плезиозавър в Лох Нес, залавянето на…
Документи по проекта „Розуел“ НЛО, доставяне в моя кабинет на…
и любимото му:
Републиканска партия, цялата, спонтанно самозапалване на членове на…
Ежедневието му не включваше слушането на новините на Си Ен Ен по радиото сутрин. Вместо това той и жена му на закуска слушаха музика (тя предпочиташе австралийски рокбанди и най-вече новия фолк-пънк). Струваше му се без значение, че започва дните си откъснат от останалия свят. Ако се случеше нещо извънредно важно, то щеше веднага да го научи в лабораторията. Впрочем най-добрите му хрумвания като че ли се появяваха след закуската с Ан, докато слушаше „Рамонес“ или „Гуд Ратс“ и чакаше да излезе от задръстванията по магистралата в Лонг Айланд. Свръхзвуковите влакове, космическата сонда „Номад“ и почти двеста други патента дължаха създаването си на „Дистресуей“.
Днес мислите на Джаксън бяха заети с местната икономика.
Само преди няколко километра, след като мина покрай оградената строителна площадка на нов търговски суперцентър, видя два билборда, съобщаващи за откриването на друг търговски център. Зачуди се откъде ли идват парите, с които се финансират тези тъй зависими от пазара предприятия. Като оставим настрана интелектуалното богатство, което се създаваше на места като Брукхейвън, Лонг Айланд нито произвеждаше, нито изнасяше нещо. Навремето на острова се правеха самолети, подводници и ракети, включително и корабът, с който Нийл и Бъз стъпиха на Луната. Сега впечатлението бе, че все повече и повече хора се прехвърлят зад щандовете на търговските центрове, или си изкарват хляба, строейки същите тези центрове.
Ричард закъсняваше. Обикновено напускаше Лонг Бийч по „Бродуей“, но сега пътят бе преграден от полицейски коли, което изобщо не го обезпокои, защото в този град бе съвсем в реда на нещата, в който и да било ден да блокират по цели булеварди. Той реши, че сигурно група работници пребоядисва вече два пъти боядисаните означения за паркиране или някоя друга подобна безсмислица и като промърмори поредица от думи, срещу произнасянето на които в присъствието на детето Даун би възроптала силно, зави на север, после на изток покрай Джоунс Бийч и усили звука на хитовете на Елвис, от което Там потрепери. Посочи с показалец към отворената си уста и преиграно се престори, че ще се изповръща.
— Айде, дай шанс на Краля — протестира Ричард, — той направи доста добри записи за онова време.
— Какво е запис? — попита Там, като го накара да се почувства все едно че е бил роден през силура.
Намали звука заради нея, но не изключи записа и следователно не научи (както ако беше извадил диска и превключил на радио) защо над главата му кръжаха два хеликоптера на информационните агенции, откъде бяха дошли или защо по пътя се забелязваха повече коли от нормалното за това време на деня и защо всички те напускаха града.
Минути по-късно, докато караха през блатата на Луп Паркуей, Там включи лаптопа на баща си да прегледа електронната поща.
— Има писмо от чичо Бил и леля Джанет — обяви гордо тя. — Те са някъде… звучи като лумбаго. Не разбирам всичките думи, но нещо не е наред.