ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ.
АКО ЛИПСВА НЯКОЯ, НЕЗАБАВНО ДОКЛАДВАЙТЕ В TOCFN.
ПРИБАВЕТЕ СТРАНИЦИТЕ С ПОСЛЕДНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ.
ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ.“
… а след това развърза връзките на дясната си обувка. Пъхна ръка в чорапа и пулсът му заби по-бързо, когато пръстите му се плъзнаха по двете кръгли подутини и те му се сториха по-големи в сравнение с предишния ден. Боляха го и той се помоли наум да не са се инфектирали. Те бяха лъжицата катран в кацата с мед на иначе съвършено безукорната почивка.
На Мартиника нещо се бе промъкнало под завивките през нощта и го бе ухапало, оставяйки две дупчици, от които, когато се събуди, чаршафите вече бяха подгизнали в кръв. За един миг на нетипично за него паникьосване Скенера се зачуди дали изведнъж не бе станал хемофилик, но по-късно сутринта раничките започнаха да заздравяват и ако не се броят отоците, болката и неприятният спомен, скоро всичко щеше да бъде забравено. Междувременно един древен протеин, който едновременно бе жив и нежив, откри източник на протеини стенли и започна — отначало много бавно — да се възпроизвежда в главата на Скенера.
II
Проникването
„Невежеството само по себе си е карта.“
Джордж Зебровски
„Да приемеш знанието за невежество е благородно;
но да виждаш в невежеството знание е зло.“
Буда
16
Поеми маймуната, Сатурн
Късен холоцен
Втора фаза
Рано или късно всяко дете разбира, че не е център на вселената. На седемгодишна възраст разстоянието през Атлантическия океан от Ню Йорк до Лондон му се струва извънредно огромно. Светлината може да пропътува тези някакви си седем хиляди и петстотин километра само за една четиридесет и пета частица от секундата. Дори цялата ужасяваща мощ на океана се свива, като разберем, че той просто обгръща повърхността на планетата, и то не изцяло, а Атлантическият океан покрива едва една шеста от нея, имайки предвид, че пълната обиколка на планетата е 40 225 километра. След това детето научава, че разстоянието от Атлантическия океан до Морето на спокойствието на Луната е почти десет пъти по-голямо от обиколката на Земята и възлиза на близо половин милион километра или на почти секунда и половина път със скоростта на светлината.
По-късно детето пораства и научава още повече неща, но разстоянията продължават все така да будят неговото удивление. Марс заедно със своите въглеродни луни Фобос и Деймос се приближава до Земята най-много на деветдесет милиона километра — почти на пет светлинни минути или две хиляди пъти разстоянието до Луната. Пътят до най-близката звезда Слънцето е цели осем светлинни минути, а зад него се намират другите звезди от галактиката, те са над шестстотин милиарда и на всеки жив мъж, жена или дете на земята се падат по дузина звезди. Най-близката е тройната звездна система на Алфа Кентавър — само на четиридесет и пет трилиона километра и на около четири и половина светлинни години или петстотин хиляди пъти разстоянието до Марс. И това до най-близката звезда.
Малко преди да настъпи последният ден от стария свят, децата на Земята вече знаеха, че техният свят далеч не е единствен, защото почти всяка звезда си имаше своя собствена планетарна система. Вероятно по-голямата част от тези планети бяха лишени от живот подобно на пясъците на Луната или на Меркурий, но цялата галактика се разпростираше в пространство двадесет и пет хиляди пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Алфа Кентавър, а само на двадесет пъти дължината на Млечния път се намираше галактиката Андромеда — друго островче, изградено от шестстотин милиарда звезди — а някъде зад Андромеда, на около осем милиарда светлинни години, три хиляди милиарда други галактики образуваха видимата вселена.
Неизменно оцеляващата прионова болест, както и наличието на древни самоизграждащи се порферини и протеини във въглеродните метеорити внушаваха, че животът може да възникне и съвсем спонтанно, подобно на кристал с помощта на нищо повече (или по-малко) удивително от гъвкавите и самоорганизиращите свойства на въглеродния атом. Този самоорганизиращ се комплекс неминуемо се разпростира по повърхността на планетите подобно на водните кръгове в малко езеро, като при това ефектът, създаден от кръговете (включително и произволните вариации) води до нови пречупвания или ефект на обратна връзка (включително и филтрите на естествен подбор). И тъй, бихме могли да сведем биологията до извличане на ред от хаоса, а самата еволюция — до хаос с обратна връзка. Въпреки че вероятността да възникне живот е драстично ограничена, все пак не е невероятно да се приеме, че най-малкото в галактиката Андромеда някаква сложна въглеродна структура (т.е. някое друго същество) си задава същите въпроси, които вече от хиляди години си задават и човешките същества: Откъде сме дошли? Какво движи нашата вселена? Откъде е дошла тя? Дали е вечна, или ще загине някой ден? И къде е мястото ни в нея?