Докато пресичаха моста, срещу колите на лонгайландчани се зададе друга, също толкова подредена и измамно мирна колона от коли. Шофьорите не биха карали в по-прави редици дори и ако ставаше дума за погребална процесия. Някои от тях бяха търсачи на сензации, надяващи се да видят отблизо пръскането със сапунена вода срещу акари, но повечето бяха обикновени провинциалисти, надяващи се да намерят по-добри условия за живот в големия град. Когато минаваха едни край други, хората си разменяха недоумяващи погледи, сякаш казваха: „Глупаци! Вървите в погрешната посока!“
Но така стояха нещата в тези времена: тревата в съседния двор винаги изглежда по-зелена… Също както и лъжата, която повтаряха на своите деца хиляди родители в хиляди коли: „Ш-ш-шшш! Всичко ще бъде наред“.
Си Ен Ен посети Града на мечтите, за да интервюира тамошните айнщайновци, но остави Джери Сигмънд незабелязан и нечут от никого в неговата килия и в необичайното за него положение на страничен наблюдател.
„Трябваше да ме интервюират — кипеше от ярост той. — Можех да им кажа какво става в действителност и какво ще се случи след това.“
На телевизионния екран, поставен пред килията на Джери, се появи репортаж за недостига на стоки в резултат от нашествията на прашинките в Бангор и Лонг Бийч.
— Ако изключим инцидента в Куинс — говореше Джаксън Ройкирк, — изглежда, че с настъпването на есента нашествията са престанали. Но не му е времето да се радваме.
— Искате да кажете, че те ще се върнат отново през лятото? — попита журналистът.
— Вероятно.
Джери се зачуди как интервюиращият, този застаряващ пигмей с увиснала челюст, и неговите нищожни всезнайковци успяха да обрисуват толкова мрачна картина.
— Значи казвате — продължи интервюиращият и Джери го заподозря, че се опитва да задава лесни въпроси и да се подмазва на гостите си, — че нашествията на прашинките, пораженията от гъбичките върху реколтата, червените петна в морето и проблемите с прилепите на юг — че целият този бунт на природата срещу нас е просто резултат от измирането на насекомите?
— Точно това искам да кажа — потвърди Джаксън и Ричард кимна в съгласие.
— И как е могло да се случи това?
— Засега се опитвам да разглеждам непредубедено въпроса за възможните причини — отговори Ричард. — Съществува една теория, наречена „Фантазия“, теорията за генетичната бомба с часовников механизъм, теорията за кристализацията…
— Да разглеждам непредубедено? — презрително повтори Джери. — Непредубеденият разум е едно нещо, Ричард. А дупката в главата — съвсем друго. Струва ми се, че ти винаги си давал доказателства за това друго нещо.
— Кристализация? — интервюиращият се наведе напред и като че ли едната му тиранта се откачи.
— Да, кристализация — отвърна Ричард. — Тя обяснява как шаблонът на промяната може първоначално да се прояви в много малки размери, например само на едно място, в една част на гората, а после да се разрасне като верижна реакция от масово унищожение и евентуално да се разпростре по цялата планета.