Градът на мечтите можеше да си позволи, ако е необходимо, да държи машините си „доволни“ още една година и малко отгоре без помощта на външния свят. Беше снабден със собствени агрегати и за разлика от останалата част от Лонг Айланд там не се наблюдаваха спадове в напрежението. Машините няма да имат проблеми със захранването дълго след като привършим с храната, помисли си Лесли.
Лабораторията, снабдена с ядрени магнитнорезонансни микроскенери и с компютърна връзка с много други изследователски екипи по целия свят, бе основният залог в научното изследване на измирането на насекомите и последната крехка надежда да се намери ако не окончателен лек, то поне някакво лекарство.
Лесли и Ричард седяха един до друг зад претрупаната маса. Сред целия безпорядък се открояваха три големи стъкленици със стоножки — храна за паяците. В средата на масата самотно стоеше бонсай — смърч, около му, на неговата височина се издигаха нестройни купчини книги, списания и разпечатки. Най-старите бележки лежаха отдолу, почти напълно забравени и очакващи да бъдат подредени по-късно, най-скорошните (и най-показателни) лежаха отгоре. Някъде там се намираше и жълт лист с написани на ръка колонки с бележки:
Сряда
„Извлечени 47 живи клетки с ядра (от хлебарка) от мускул на крака.
5 в активен процес на деление (замразени във вторник).
6 проверени и отделени за сканиране.
Имплантирани 36 ядра (хлебарка) в яйца (паяк).
10:30 Четвъртък: 28 жизнеспособни ембриона.
13:30 Четвъртък: 26 жизнеспособни ембриона.
16:30 Четвъртък: 26 жизнеспособни ембриона.
19:30 Четвъртък: 26 жизнеспособни ембриона.
22:30 Четвъртък: 26 жизнеспособни ембриона.
01:30 Петък: 25 жизнеспособни ембриона.
04:30 Петък: 23 жизнеспособни ембриона.
07:30 Петък: 23 жизнеспособни ембриона.
10:30 Петък: 23 жизнеспособни ембриона.
13:30 Петък: 21 жизнеспособни ембриона.
16:30 Петък: 4 жизнеспособни ембриона.
19:30 Петък: Загуба на всички ембриони. Липса на делене.“
Идеята да се клонира хлебарка още от самото начало изглеждаше безнадеждна, но Ричард настояваше, че е най-доброто, на което могат да се надяват. Ако единствената оцеляла в лабораториите хлебарка по някакъв начин бе имунизирана против каквото и там да ги затриваше и ако те успееха успешно да имплантират нейната ДНК в клетъчните ядра на яйцата от паяк и ако им се удадеше успешно да променят самите яйца на паяк, така че да осигурят необходимите за развитието на ембриона на хлебарка хранителни вещества… тогава какво? В плана на Ричард за клонирането на хлебарки присъстваха твърде много „ако“-та, за да бъде той точно по вкуса на Лесли. Като начало, дори и да проработеше, то всички получени клонинги щяха да са мъжки, както и генетичният им донор. Ами ако така и не открият оцеляла женска? А после как, питаше се Лесли, ще заселим света с тия боклучави хлебарки? Като завинаги продължим да модифицираме яйца от паяци? Не, нямаше да се получи. За да успее цялото начинание, им бяха нужни милиарди снасящи яйца хлебарки. Без майки нямаше да има и яйца. Без яйца не можеше да има майки. А най-малкото, най-микроскопично малкото — без куп други насекоми, от които да се открие по някой оцелял индивид, от който да извлекат клонове, методът нямаше да свърши работа, не можеше да свърши работа, защото хлебарките съставяха само една мъничка частица от световната екологична система на насекомите. Образът на бедния Ной, когото Господ натоварил със задачата да намери две хлебарки за Ковчега — мъжка и женска — бързо се мярна през съзнанието ѝ и я накара вътрешно да се усмихне. А също, каза си тя, два торни бръмбара: мъжки и женски. И две мушици: мъжка и женска. И два стършела: мъжки и женски. И две бълхи: мъжка и женска…
Ричард беше напрегнат, уморен и нямаше настроение за шеги. Все още го преследваше споменът за Лонг Бийч. Изучаваше серии сканирани ДНК, вече записани в неговия компютър, докато Лесли работеше на своя върху магнитните полета и записваше нови сканирани изображения.