Танакалаян бързо превъртя тези подробности в ума си, мъчеше се да формулира изводите, до които знаеше, че Кругава трябва да е стигнала. След като дестраянта вече го нямаше, на Щит-наковалня се падаше да потърси път колкото може по-близо до Смъртния меч, да се добере до ума й, до начина, по който разсъждава, и до задълженията, тласкащи я към решенията, които взима.
Канцлер Рава продължаваше да говори:
— … неочаквани трагедии, Смъртен меч, които са ни поставили в крайно неловко положение. Необходимо е следователно да проявим предпазливост, след като вашите внушителни сили стоят на границите на кралството ни.
— Тъй като все още не сте ми описали тези трагедии, канцлер, мога само да отбележа, че, според собствения ми опит, повечето трагедии са неочаквани и неизбежно водят до неловки положения. Тъй като, по всичко личи, фактът, че все още не сме навлезли в кралството, е очевиден, трябва ли да заключа, че вашите „неочаквани трагедии“ по някакъв начин са застрашили споразумението ни?
Този път канцлерът бе този, който не успя да прикрие раздразнението си.
— Вие перишите — заговори той разпалено, — признахте, че сте в обвързващ съюз с Изгорените сълзи на Хундрил, които в момента са гости на кралството — гости, които престанаха да се държат цивилизовано.
— Нима? Какво ви навежда на такава преценка, канцлер?
— Такава… такава преценка?
Докато Рава се пенеше, останал без думи, конквестор Авалт заговори язвително:
— Как ще прецените следното, Смъртен меч? Хундрилите нарушиха границите на поселението си и сега вилнеят из цялата околност. Палят и плячкосват ферми, крадат стада, опожаряват укрепления и паланки, дори цял град. Но ето, че нехайно ви изредих само материалните щети. Пропуснах да спомена за десетките избити войници и хилядите изклани цивилни. Пропуснах изнасилванията и клането на деца…
— Стига! — извика Кругава и всички от свитата на Болкандо зяпнаха стъписани.
Канцлерът се съвзе пръв.
— Това ли е изражението на вашата прословута чест, Смъртен меч? Нима не можете да проумеете основанията за тази наша новопоявила се загриженост… не, недоверие направо? Нима може да очаквате, че подобна измяна…
— Прекалявате — прекъсна го Кругава и Танакалаян забеляза тънката усмивка, закъдрила се на устните й — подробност, която го накара да затаи дъх.
Ефектът, който предизвика тя у двамата сановници на Болкандо, изглежда, беше сходен, защото Рава пребледня, а ръката в метална ръкавица на Авалт се отпусна на дръжката на меча.
— Какво означава това? — попита хрипливо Рава.
— Описвате местна история на коварства, кръвопролития и непрекъснати предателства, господа, дотолкова, че явно са ви дълбоко присъщи, а след това изразявате ужас и гняв от предполагаемата измяна на хундрилите. Протестите ви са мелодраматични, господа. Фалшиви са до крайност. Започвам да виждам у вас, Болкандо, змия, самооблащаваща се от хитростта на раздвоения си език. — Помълча за миг в настъпилата тишина, после добави: — Когато ви примамих в капана на привидното си невежество, се подхлъзнахте и влязохте в него с охота. Кой между нас е по-големият глупак тогава?
Танакалаян отдаде дължимото на двамата мъже, щом забеляза бързата преоценка на опонента, издала се на лицата им. След краткия напрегнат миг Кругава продължи с по-умерен тон:
— Господа, познавам бойния водач на хундрилите Гал вече от доста време. При едно дълго презокеанско пътуване никаква двойственост в характера не остава скрита. Вие изтъквате уникалността на Сивите шлемове и с това явно издавате неразбирането си за хундрилите. Изгорените сълзи, господа, всъщност е воински култ. Култ, посветен до самата сърцевина на душите им на един легендарен пълководец. Този пълководец, Колтейн, притежаваше такова величие на духа, такава доблест, че спечели преклонение не само между своите съюзници, но и сред своите врагове. Такива като Изгорените сълзи на Хундрил. — Помълча за миг. — Поради това съм убедена, че Боен водач Гал и неговите хора са били провокирани. Обзет от такова възхитително търпение, каквото знам, че притежава, Гал трябва да се е огъвал като младо дръвче под вятъра. До момента, в който оскърбленията не са наложили отговор.
— Извършили са набези и са подложили околността на пълно плячкосване? — продължи тя. — От този детайл заключавам, че търговците на Болкандо и кралските агенти са се опитали да извлекат изгода от хундрилите, налагайки непосилно високи цени на жизнено необходими продукти. Твърдите, че са нарушили границите на поселението си. Що за поселение би наложило такъв стихиен изход? Единственото, което ми идва наум, е поселение под обсада. Ето защо, и предвид тази провокация, аз потвърждавам съюза между Изгорените сълзи на Хундрил и Сивите шлемове. Ако изборът ви е да бъдете наши врагове, господа, то трябва да смятаме, че вече сме в състояние на война. Върнете се при бригадата си, конквестор — тактически е наложително да ви унищожим докато още сте тук, преди да нахлуем в кралството ви.