Ян Товис не беше изненадана, че крал Техол бе започнал да се противопоставя на основните принципи и практики на Ледер, но подозираше, че той скоро ще се окаже един самотен, обкръжен от противници глас на разума. Дори елементарното благоразумие беше враг на жътварите на бъдещето. Звярът, наречен цивилизация, винаги гледаше напред и изграждайки настоящия си свят, поглъщаше бъдещия. Беше ужасяваща истина, че човек може толкова коравосърдечно да пожертва собствените си деца заради непосредствените удобства, но беше така открай време.
Мечтателите бяха сред първите, които обръщаха гръб на историческите истини. Крал Техол щеше да бъде пометен, удавен в неумолимата вълна на постоянния растеж. В края на краищата никой не може да застане между лакомника и пира.
В разгара на поройния дъжд тя бе оставила лагерите зад себе си и беше хванала един от старите миграционни маршрути на стадата бизони през девствения лес. Калта по древния път гъмжеше от пиявици и тя беше принудена да спира на всяка камбана, за да отскубне черно-кафявите твари от краката на коня, докато пътят най-сетне не се спусна в падината на пресъхнало тресавище, което се оказа пълно със засъхнала солена тиня — тогава напастта на пиявиците изчезна и не се появи повече.
Започнаха да се появяват следи от стари обитатели — може би бяха останки от шейки или от някой вече забравен народ. Видя порутени кръгли колиби, покрити с мазни листа от дива лоза. Видя по масивните стволове на древни дървеса образи, изваяни от ръце, отдавна изгнили на пръст. Дървените ликове бяха зацапани с черна слуз, мъх и плесен. Спря коня си до едно такова ваяние и го гледа дълго през гъстата пелена от дъжд. Не можеше да измисли по-добър символ на преходността. Грубото изражение, пълните със скръб дупки, които трябваше да минат за очи: тези неща я терзаеха дълго след като напусна порутеното селище.
Пътеката най-сетне се събра с един път на шейките, свързвал някога две крайбрежни села, и тя продължи по него.
Дъждът пак стана пороен, съсъкът му се усилваше до рев, водата се сливаше в плътна завеса пред очите й.
Конят й изведнъж спря, тя вдигна глава и видя самотен ездач, преградил пътя й.
Приличаше на фигура, изваяна от течаща вода.
— Чуй ме — заговори тя високо и с неочаквано груб глас. — Наистина ли си въобразяваш, че можеш да вървиш след нас, братко?
Йедан Дериг не отвърна — типично за упорития му нрав.
Искаше й се да го наругае, но знаеше, че и това ще е безполезно.
— Ти изби вещиците и магьосниците. Пули и Скуиш не са достатъчни. Разбираш ли с какво ме натовари, Йедан?
При тези думи той се изправи в седлото си и въпреки полумрака тя видя как се стегнаха челюстите му, докато обмисляше отговора си.
— Не можеш. Не трябва. Направи това пътуване по смъртен път, сестро.
— Защото само по него можеш да ни последваш, както си прогонен.
Но той поклати глава.
— Пътят, който търсиш, е само обещание. Никога не е опитван. Обещание, Ян Товис. Ще рискуваш ли живота на народа ни в такова нещо?
— Ти не ми остави избор.
— Хвани смъртния път, както каза, че ще направиш. На изток към Блуроуз и оттам през морето…
Искаше й се да му закрещи. Но само се озъби.
— Ти си проклет глупак, Йедан. Видял ли си лагера на нашия — на моя — народ? Населението на целия остров — стари затворници и семействата им, търговци и продавачи, бандити и пирати — всички се присъединиха към нас! Без дори да броим шейките, в моя лагер има близо десет хиляди бежанци ледерии! Какво да правя с всички тях? Как да ги изхраня?
— Те не са твоя отговорност, Сумрак. Разпръсни ги — островите вече са почти под водата. Кризата е за крал Техол — за Ледер.
— Забравяш, че Втори девичи обяви независимост — сопна се тя. — И ме направи кралица. В мига, в който стъпим на континента, ние ставаме нашественици.
Той кривна глава.
— Казват, че кралят е състрадателен човек…
— Може и да е, но какво ще си помислят всички останали — всички тези хора, през чиито земи ще трябва да минем? Когато ги молим за храна и подслон? Когато гладът сграбчи душите ни така, че просията се превърне в настояване? Северните територии още не са се съвзели от Едурската война — нивите останаха на угар; местата, по които бе развихрена магия, сега гъмжат от кошмарни същества и отровни растения. Няма да натоваря най-уязвимите поданици на крал Техол с петнайсет хиляди отчаяни натрапници!
— Върни ме тогава — каза Йедан. — Трябвам ти за…
— Не мога! Ти си Вещероубиец! Ще те разкъсат на парчета!
— Тогава си намери достоен мъж — крал…
— Йедан Дериг, отдръпни се от пътя ми. Няма повече да говоря с теб.