Въпросът я изненада.
— Защо ли? Защото бяха различни.
— Разбирам. И те на свой ред воюваха срещу вас. Защото бяхте различни или защото завладявахте техния свят?
Тя се пресегна, затвори капаците и скри градската гледка и небето над нея. Внезапният сумрак натежа над разговора им като саван.
— Излизам — каза тя. — Стягай багажа.
С деликатна прецизност Телораст защипа клепача, стисна го и го повдигна нагоре. Кърдъл се наведе още, за да види, а след това се отдръпна и задните й нокти зашаваха, за да се хванат по-здраво за туниката на Банашар.
— Напоркал се е здраво, добре. Духната свещ. Стъпкан огън, изгасена лампа, вмирисан мъртвец.
Телораст пусна клепача. Банашар въздъхна насън, простена, помръдна в стола и главата му се люшна на една страна.
Двете скелетни създания се смъкнаха долу и се срещнаха пак на перваза на прозореца в другия край на стаичката. Кривнаха глави една към друга.
— Сега какво? — прошепна Кърдъл.
— Що за въпрос? Сега какво? Сега какво? Ума ли си си загубила?
— Добре, сега какво, Телораст?
— Откъде да знам! Но слушай, трябва да направим нещо! Онзи Блуден, той е… той е… добре, мразя го, това е! И още по-лошо, той използва Банашар, собствения ни бивш жрец.
— Любимеца ни.
— Точно така. Нашия любимец — не неговия!
— Трябва да го убием.
— Кого? Банашар или Блудния?
— Ако убием Банашар, няма да си имаме любимец. Ако убием Блудния, можем да си задържим Банашар само за нас.
— Права си, Кърдъл — кимна Телораст. — Но кое от двете би ядосало повече Блудния?
— Хубав въпрос. Трябва ни нещо, което да го подлуди, напълно да го побърка — това е най-доброто отмъщение, че ни открадна галеничето.
— И после да го убием.
— Кого?
— Все едно! Защо си толкова задръстена? О, какъв тъп въпрос! Слушай, Кърдъл, вече си имаме план и това е добре. Добре е за начало. Тъй че дай да измислим още нещо. Отмъщение на Блудния.
— Древния бог.
— Точно.
— Който още се върти наоколо.
— Точно.
— Краде любимци.
— Кърдъл…
— Просто мисля на глас, какво!
— Мислене ли го наричаш това? Нищо чудно, че свършихме накъсани на парчета, умрели и още по-лошо от умрели!
— О, а това пък е твоето мислене, тъй ли?
— Нямах време за мислене, след като трябваше да отговарям на всичките ти въпроси!
— Винаги си намираш извинение, Телораст, знаеш ли? Винаги.
— И извинението си ти, Кърдъл, знаеш ли това?
От другия край на стаята изграчи глас:
— За какво си шепнете там двете?
Двата скелета трепнаха. След това Телораст замаха с опашка и каза сладко:
— Абсолютно за нищо, и това е факт. Всъщност, любими любимецо, точно това е проблемът! Всеки път. Проблемът е Кърдъл. Тя е идиотка! Побърква ме! А теб те кара да се напиеш, бас слагам.
— Играта на Блудния е игра на съдба — каза Банашар и се почеса по бузата. — Той използва — злоупотребява — със склонности, с навици. Той тласка, бута през ръба. — Примига сънено към двата скелета. — За да го свалите, трябва да се възползвате от същата мания. Трябва да заложите капан.
Телораст и Кърдъл скочиха от перваза и тръгнаха към седящия мъж, навели глави.
— Капан — зашепна Телораст. — Това е добре. Мислехме си, че си сменил боговете, това си мислихме…
— Не му казвай какво си мислехме! — изсъска Кърдъл.
— Вече е все едно — той е на нашата страна! Не слушаше ли?
— Блудния иска всичко, което е имал — каза Банашар. — Храмове, поклонници, господство. Власт. За да го постигне, трябва да свали боговете. Върховните домове… всички в руини. Димящи купища. Тази предстояща война със Сакатия бог му предлага възможност. Няколко бутвания на бойното поле — кой ще ти забележи? Иска да се пролее кръв, приятели, това иска той.
— Че кой не го иска? — попита Кърдъл.
Двете същества бяха стигнали до изтърканите ботуши на Банашар и сега кимаха и се умилкваха.
— Хаосът на битката — измърмори Телораст. — Да, това би било идеално.
— За нас — кимна Кърдъл.
— Точно. Нашият шанс.
— И да направите какво? Да си намерите два трона? — изсумтя Банашар и без да им обръща внимание, както се бяха проснали в краката му, вдигна дланите си и се загледа в тях. — Виждате ли това треперене? Какво означава всъщност то? Ще ви кажа. Аз съм последният жив жрец на Д’рек. Загубих една светска игра на влияние и власт, унизен в очите на своите братя и сестри. В очите на всички, предполагам. Но никога не се отрекох от своя бог. — Банашар примижа. — Би трябвало да съм мъртъв. Дали не бях просто забравен? По-дълго ли отне, отколкото мислеше Д’рек? Да ни избият всички? Кога ще ме намери моят бог? — Отпусна ръце в скута си. — Аз просто… чакам.