— Юмрук, докладва сержант Смайлс, сър.
Кенеб вдигна очи.
— Както предвиждахме?
— Да, сър. Можем ли да идем и да ги избием до един?
Юмрукът погледна Фидлър.
— Май изгуби баса, сержант.
Без да отваря очи, Фидлър изсумтя:
— Още нищо не сме убили, сър. Брис Бедикт бърника с кепче в мозъците ни от доста време вече. Все трябва да е напипал една-две перки досега. Смайлс, колко бяха съгледвачите на пътеката?
— Само един, сержант. Чешеше си носа.
Фидлър отвори очи и примижа към Кенеб.
— Значи така, Юмрук. Бедикт си преустрои съгледвачите, патрулират по двойки. Ако Смайлс и Корик са видели само един, тогава къде е другият? — Помръдна да се намести по-добре и отново затвори очи. — И пуска пет части — пет двойки — пред главното си тяло. Така.
— Така — повтори Кенеб намръщен. Стана и пъхна камата в канията. — Пратил е един или двама на пътеката, трябвало е да ги видим. Сержант Балм, намери ми оная карта.
— Карта ли, сър? Каква карта?
Кенеб измърмори под нос и закрачи към тежките.
— Ти там — да, ти. Името?
— Релико, сър.
— Какво правиш с тия тежки, Релико?
— Ми аз съм си от тях, сър.
Смайлс изсумтя. Темето на Релико с рошавата сплъстена коса едва стигаше до рамото й. Приличаше на сушена слива с ръце и крака.
— Кой ти е сержантът? — попит Кенеб далхонийския войник.
— Бадан Грук, сър. Но той остана назад, сър, със сержант Синтър и Кисуеър. Двамата с Вастли Бланк тука сме отделенията, Дроуфърст и Шоули, под командването на сержант Праймли, сър.
— Много добре. Иди в командната палатка и ми донеси картата.
— Слушам, сър. Искате ли и масата?
— Не, няма да трябва.
Щом войникът тръгна, Фидлър се обади:
— Можеше да сте отишли и вече да сте се върнали, сър. Сам.
— Можех, да. А точно заради това наблюдение, сержант, идете и ми донесете масата.
— Нали нямаше да трябва, сър?
— Премислих. Стани.
Фидлър се надигна с пъшкане и сръга Балм.
— Ставай, че има работа за нас.
Балм примига и го зяпна. После скочи, с меча в ръцете.
— Тръгвай с мен — каза Фидлър. — И го прибери това, преди да си ме намушкал.
— Защо да те мушкам? В смисъл, познавам те, нали? Така мисля. Ами, да, познавам те.
На път към палатката се разминаха с Релико. Щом далхониецът пристъпи пред него, Кенеб взе навитата кожа.
— Благодаря. Релико, преди да си тръгнал, един въпрос: защо всички тежки си гледахте ръцете?
— Добавяхме загубени части, сър, да видим дали може да се събере за цяла ръка.
— Събира ли се?
— Липсва ни един палец, но чухме, че има един от тежките без палци — май е в легиона на Блистиг.
— Виж ти. И как му е името?
— Нефариас Бред, сър.
— И как може този войник да борави с оръжията без палци?
Релико сви рамене.
— Не мога да кажа, сър, само веднъж го видях, и то отдалече. Предполагам, че ги връзва някак, сър.
— Може би му липсва само един палец? На ръката с щита може би?
— Може, сър, може. Ако е тъй, веднага щом намерим палец, ще го уведомим. — И Релико се върна при приятелите си.
Кенеб се намръщи.
— Кралства рухват едно след друго заради войници като него, сър — рече Смайлс. — Непрекъснато си го повтарям това — така успявам.
— Успяваш какво, съгледвач?
— Да си запазя ума, сър. Той, знаете ли…
— Кой, какво?
— Релико. Най-ниският тежък пехотинец в историята на Малазанската империя, сър.
— Сериозно? Сигурна ли сте в това, съгледвач?
— Сър?
Но той вече бе разгърнал картата и я оглеждаше. Фидлър и Балм донесоха тежката маса. Щом я нагласиха пред Кенеб, той нави картата и я сложи на нея.
— Вече може да я върнете, сержанти. Благодаря ви.
Смайлс затича обратно към скрилия се на височината Корик. Ефрейтор Тар задрънча след нея като проклета калайджийска талига и тя го погледна ядосано през рамо.
— Трябваше малко да я стегнеш тая броня, знаеш го, нали?
— Това е само едно скапано учение, какво толкова?
Стигнаха подножието на хълма.
— Аз ще изчакам тук. Иди да доведеш оня глупак, Смайлс, и по-бързо.
Тя си замълча и тръгна нагоре по склона. Друго щеше да е, ако тя беше ефрейтор. И това сега беше идеален пример. Ако тя беше ефрейтор, сега Тар щеше да се катери, и точка.
Корик я чу, че идва, и тръгна надолу да я срещне.
— Никаква колона, а?
— Не. Как позна?
— Нямаше нужда. Чаках и… няма колона.
Заслизаха към Тар.
— Изгубихме ли врага, ефрейтор?
— Нещо такова, Корик. А сега Юмрукът ще ни задвижи — прецакани сме, докато се мъчим да ги настигнем, между другото. Според него сме се набутали в гнездото на осите.
— Не може тия ледерии да са ни спретнали засада — заяви Корик. — Щяхме да сме я надушили вече.