Следователно, уважаеми колеги, желая да предложа операционен модел, валиден за всички форми на живот, който аз скромно наричам — в своя четиритомен труд — Предателството на най-приспособените.
Като мирис, понесен от вятъра; или в трепета на земята под нозете; или самият въздух може би носеше чужди мисли, мисли гневни и зли — каквато и да бе причината, К’Чаин Че’Малле знаеха, че ги преследват. Не можеха да изтърпят бавната скорост на Калит и стойката на Гунт Мач бавно се промени: гръбнакът се смъкна почти успоредно на земята — сякаш само за една сутрин някаква сила преобрази скелета й, мускулите и ставите — и преди слънцето да се извиси, тя беше вдигнала дестраянта и я беше настанила зад изгърбените си плешки, където гръбначните шипове се бяха смъкнали и дебелата кожа бе оформила някакво подобие на седло. И Калит се озова яхнала К’Чаин Че’Малле, а усещането бе много по-плавно, отколкото помнеше да е било при седенето на конски гръб, тъй че сякаш плуваше над насечената и обрасла с храсталаци земя със скорост някъде между бърз тръс и галоп. Гунт Мач прибягваше до предните си крайници само докато се спускаха по склонове или се изкачваха нагоре по някой нисък хълм. Нашарените й с белези от рани люспести ръце оставаха предимно свити нагоре, като щипци на богомолка.
Ловците К’елл Риток и Кор Туран тичаха от двете й страни, а Саг’Чурок бе на почти третина левга напред — дори от високата си позиция на гърба на Гунт Мач Калит рядко успяваше да зърне огромното същество като движеща се точица, издавана само от сянката й. Всички К’Чаин Че’Малле бяха придали на люспестите си кожи пъстрите оттенъци на земята и оскъдната й растителност.
И все пак… и все пак… бяха уплашени.
Не от онези човеци воини, които ги гонеха — това бе само някакво дребно неудобство, препятствие за мисията им. Не, страхът у тези ужасни демони бе по-дълбок, интуитивен. Излъчваше се от Гунт’ан Ацил, Матроната, на вледеняващи вълни, които с грохот връхлитаха една връз друга върху всяко от децата й. Напрежението се усилваше с грохот.
„Предстои война. Всички знаем това. Но колкото до лицето на врага, аз съм сама и сляпа.“
„Дестраянт — какво означава да си дестраянт? На тези същества? Що за вяра се очаква от мен да създам? Нямам история, от която да извлека, нямам никакво познание за легендите или митовете на К’Чаин Че’Малле — стига изобщо да имат такива. Гунт’ан Ацил е впила очите си в човечеството. Иска да заграби вярванията на моя вид.“
„Тя наистина е луда! Нищо не мога да им дам!“
Нямаше и едно късче да откъсне от своя народ. В крайна сметка всички те бяха мъртви. Предадени от собствените си вери — че дъждовете винаги ще идват; че земята винаги ще храни; че ще се раждат деца и майки и лели ще ги отглеждат; че ще има лагерни огньове и песни, и танци, и любов, и страст, и смях. Все лъжи, заблуди, фалшиви надежди — нямаше смисъл да разбърква тази пепел.
Какво друго й оставаше тогава, за да създаде тази бляскава нова религия? Безброй хиляди гущерски очи се бяха приковали немигащи в нея. Какво можеше да им предложи?
Сутринта бяха пътували на изток, но сега отново възвиваха на юг и Калит усети постепенно забавяне на скоростта, а след като прехвърлиха едно ниско възвишение, видя Саг’Чурок, застинал на място и явно загледан към тях.
Нещо се беше случило. Нещо се бе променило.
Точно напред, сред ниската трева, за миг блесна нещо бяло — дънер на паднало дърво? — и за първи път Калит усети друсане, щом Гунт Мач скочи встрани, за да го избегне. Щом го подминаха, дестраянтът видя, че е дълга кост. От каквото и да беше, съществото трябваше да е било огромно.
Другите К’Чаин Че’Малле реагираха по сходен начин. А после всички отбягваха новите скелетни останки и ги заобикаляха отдалече, все едно натрошените кости излъчваха някаква отровна аура, която поразяваше сетивата им. Калит видя как хълбоците на К’елл лъснаха от закапалата от жлезите им мазнина и разбра, че всички са засегнати от крайно силно чувство. Ужас, гняв? Не знаеше да различава тези неща.