Изведнъж изтощена, Калит се обърна и изрита настрани избелелия от слънцето зъб в краката й.
— Сега да идем да намерим своите поборници.
Поведе ги и К’Чаин Че’Малле се примириха с това. Саг’Чурок загледа крехкото дребничко човешко същество, тръгнало напред със ситни мудни стъпки, надалече от хълма, на който се бяха сразили двата дракона.
И Ловецът К’елл бе напълно доволен.
Долавяше на сладостна вълна гордостта на Гунт Мач.
Гордост от техния дестраянт.
Тегленият от четири вола фургон изтрополи в лагера, пълен с майки, мъже, жени и деца, чиито гласове се извисиха в скръбни ридания. Запротягаха се ръце да прегърнат мъртвите любими, които лежаха струпани като посечени дънери във фургона. Тълпата закипя. Псетата завиха.
На един близък хълм Сеток стоеше загледана в суматохата в лагера. Беше съвсем неподвижна, само лекият ветрец развяваше дългата й коса. Воини тичаха към юртите си, за да се подготвят за битка, макар никой да не знаеше лицето на врага и да нямаше никаква диря, която да проследят. Кандидат бойни водачи викаха и ревяха, биеха се в гърдите или размахваха оръжия. Въпреки цялата скръб и гняв имаше нещо жалко в цялата сцена, нещо, което я караше да обърне гръб, изведнъж уморена.
Никой не обича да е жертва на непознатото. Тласнати бяха да ударят безразсъдно, тласнати бяха към безразборно насилие над всеки, който се окажеше наблизо. Чуваше как някои воини призовават за мъст над ак’рините, над д’расиланите и дори над ледериите.
Кланът Гадра тръгваше на война. Боен водач Столмен бе под обсада в палатката си и откажеше ли да утоли убийствената жажда на воините си, щеше да бъде свален с кръв. Не, той щеше да се вдигне, да загърне тежкото наметало от бедерин на раменете си и да вземе двуострата бойна брадва. Жена му, по-яростна от самия Столмен, щеше да започне да рисува бялата маска на смъртта, костената усмивка на убиеца върху нашареното с белези лице на съпруга си. Майка й, сбръчканата вещица с лице остро като томахавка, щеше да направи същото на нея. Баргастите щяха да тръгнат на война.
Видя излизащия от палатката на Столмен Кафал. Дори от толкова далече успя да долови безсилието му, щом той закрачи към най-голямата тълпа воини. А когато стъпките му се забавиха и той най-сетне спря, Сеток го разбра много добре. Беше загубил в разговора с Гадра. Видя го как се огледа, после тръгна към друга самотна фигура. Торент.
Торент вече оседлаваше коня си. Не за да се включи в това безумие. А за да се махне от него.
Кафал се запъти към воина оул, а Сеток тръгна надолу, за да се срещне с двамата.
Думите, които си размениха, преди да стигне до тях, бяха кратки и явно не удовлетвориха Великия магьосник. Той я видя и се обърна към нея.
— И ти ли?
— Ще замина с теб — каза тя. — Вълците изобщо няма да се включат в това. То е празно.
— Гадра са решили да поведат война срещу ак’рините — каза Кафал. — Но ак’рините не са направили нищо.
Тя кимна и посегна да махне от лицето си дългата си руса коса — топлият вятър я навираше в очите й.
Торент яхна коня. Лицето му беше измъчено като на човек, който не е спал добре.
Кафал се обърна към него.
— Почакай! Моля те, Торент, почакай.
Мъжът направи гримаса.
— Това ли ще е животът ми? Дърпан от шатрата на една жена на друга? Между разгонени кучки ли трябва да минат дните ми? Или вместо това да избера да се бия на ваша страна? Защо да го правя? Вие, баргастите, с нищо не сте по-различни от моя народ и ще споделите неговата съдба. — Кимна към Сеток. — Детето вълк е право. Лешоядите на тази земя ще затлъстеят.
Сеток зърна за миг нещо скрито зад туфа трева. Заек… не, Таламандас, онова същество от оплетени върви и пръчки. Дете на лудите баргастки богове, дете на деца. Шпионираше ги. Тя се усмихна презрително.