— Но къде ще отидеш, Торент? — попита Кафал.
— Ще ида при Туул и ще го помоля за извинение. Ще му поискам прошка, защото аз трябваше да съм воинът, паднал срещу ледериите в защита на децата на Оул. Не неговият приятел. Не онзи мезла.
Очите на Кафал се разшириха при думите на Торент, но след миг той отпусна унило рамене.
— Ех, Торент. Малазанците умеят да… — Погледна оула с тъжна усмивка. — Засрамват ни всички. Туул ще отхвърли думите ти — няма нищо за прощаване. Няма никакво престъпление, в което да си обвинен. Било е ход на самия мезла, негов личен избор.
— Той тръгна напред вместо мен…
— А ти щеше ли да се справиш толкова добре като него, Торент?
Жесток въпрос и Сеток видя как уязви младия воин.
— Това не е…
— Е — прекъсна го рязко Кафал. — Ако Ток бе преценил, че го превъзхождаш в боя, щеше да прати теб срещу ледериите. А той щеше да отведе децата. И ако сега на този кон пред мен седеше малазанецът, той нямаше да хленчи за прошка. Разбираш ли ме, Торент?
Мъжът изглеждаше жестоко поразен от думите на Кафал.
— Дори да е така, тръгвам към Туул, а след това ще поема сам. Избрал съм. Не връзвай нишки към съдбата ми, Велики магьоснико.
Сеток се изсмя горчиво.
— Не той ще го направи, Торент.
Очите му се присвиха. Мислеше, че ще й отвърне — с обвинения, с гняв, с възмущение. Но той замълча и само стисна юздите. После погледна Кафал.
— Ти вървиш, но аз препускам. Няма да се забавям, за да ти угодя…
— А ако ти кажа, че мога да пътувам така, че да стигна до Туул много преди тебе?
— Не можеш.
Сеток видя как Великият магьосник облиза пресъхналите си устни. Видя потта, появила се на широкото му плоско чело, и сърцето й затуптя по-силно.
— Кафал — каза тя твърдо. — Това не е твоята земя. Лабиринтите, за които говори твоят народ, тук са слаби — съмнявам се, че изобщо можеш да ги достигнеш. Боговете ти не са готови.
— Не говори за баргастките богове! — писна тънък гласец. Куклата Таламандас излезе иззад туфата и се приближи към тях с къси подскоци. — Нищо не знаеш, вещице…
— Знам достатъчно — отвърна тя. — Да, вашият вид е вървял някога по тези равнини, но преди колко време е било това? Воювали сте с Тайст Едур. Изтласкани сте били оттук. Преди хиляда години? Десет хиляди? А сега се връщате, за да отмъстите за предците си, но заварвате едурите съвсем различни от легендите ви. За разлика от баргастите, те са продължили…
— Както винаги правят победителите — изсъска куклата. — Раните им са изцерени бързо, да. Нищо не гноясва, нищо не гние, няма горчивина на езиците им.
Тя го погледна невярващо.
— Как можеш да кажеш това? Императорът им е мъртъв. Бяха прогонени от всички земи, които завладяха!
— Но не от нас!!!
Врясъкът накара много глави да се извърнат към тях. Приближиха се воини. Кафал мълчеше, лицето му беше изопнато и безизразно, но Торент се наведе от седлото си и примижа надолу към чилето от върви и клечки, все едно се съмняваше дали е с ума си.
Сеток се усмихна на Таламандас.
— Да, точно това ви гложди, нали? Така. Сега… — Тя се извърна към двадесетината воини, струпали се в полукръг пред тях. — Сега, да, вие ще нанесете същото поражение на ак’рините. Рани, които ще гноясат, гнило, което ще се просмуче дълбоко в душата, ще носи жесток вкус с всеки издишан дъх.
Тирадата й сякаш ги стъписа. Тя се изплю на земята.
— Не те избиха съгледвачите ви. Всички знаете това. Но ви е все едно. — Посочи Кафал. — И тъй, Великият магьосник сега отива при Туул и ще му каже: „Боен господарю, още един клан се откъсна. Повеждат безсмислена война срещу погрешен враг.“ И ще стане така, че заради действията на клана Гадра всеки народ в тази земя ще се вдигне срещу баргастите. Ак’рини, д’расилани, керини, сафини, болкандо. Ще бъдете нападнати от всички страни. А тези от вас, които не бъдат убити в битка, ще бъдат прогонени в Пустинните земи, онзи огромен океан от нищо, и там ще изчезнете, костите ви ще станат на прах.
Тълпата се раздвижи, воините се заотдръпваха, щом намръщеният Боен водач Столмен закрачи тежко напред. Жена му вървеше на крачка зад него. Очите й бяха подивели от омраза. Гневният й поглед се прикова в Сеток.
— Това правиш ти, вещице — изхриптя тя. — Отслабваш ни. Непрекъснато се опитваш да ни отслабиш!
— Толкова ли бързаш да видиш как децата ти умират? — попита Сеток.
— Бързам да видя как печелят слава!
— За себе си или за теб, Секара?
Секара понечи да се нахвърли върху нея, но Столмен изпъна ръка и я спря. Макар да не можа да го види, погледът, който му хвърли жена му, бе изпълнен с отровна злост.
— Ела с мен, дете на вълците — каза Торент. — Ще се махнем от тази лудост.