— Хм, имаш право. Трябваше да съм по-точен. Липсва ми лъжливият спомен за липса на живот по море. Беше, с риска да бъда груб, моят жест на съпричастие.
— Всъщност не мисля, че копнежите на капитана трябва да са предмет на разговор, съпруже — процеди тихо кралица Джанат.
Шурк все пак я чу.
— Ваше величество, тази нощ стана очебийно ясно, че храните необосновани предразсъдъци спрямо мъртвите. Ако все още бях жива, щях да се обидя.
— Нямаше.
— В жест на съпричастие всъщност щях!
— Добре, извинявам се — каза кралицата. — Просто намирам вашите прекалено натрапчиви съблазни за леко неуместни…
— Моите прекалено натрапчиви какво? Нарича се грим! И дрехи!
— По-скоро украсата на пира — промърмори Джанат.
Техол и Бъг трепнаха.
Шурк Елале се усмихна самодоволно.
— Ревността е неуместна за крали…
— Ревност? Луда ли сте?
Тонът на разговора се разгорещяваше.
— Да, ревност! Аз не старея и този факт само…
— Не стареете, вярно. Ставате само по-… гнила.
— Не по-гнила от вашето прекалено тесногръдие! И единственият лек, който ми е нужен, е торба пресни билки!
— Така си мислите.
— Нито един мъж не се е оплакал. Обзалагам се, че не можете да кажете същото.
— Какво означава пък това?
Шурк Елале избра най-злобния възможен отговор. Не отвърна нищо. Само отпи деликатно от виното си.
Джанат зяпна. После се обърна към съпруга си.
Той се сепна.
С тих, напрегнат глас Джанат попита:
— Скъпи съпруже, наистина ли не успявам да те задоволя?
— Разбира се, че не!
— Аз ли съм предметът на интимните разговори между теб и това… това същество?
— Интимни? Ти? С нея? Ни най-малко!
— О, и кой тогава е предметът на въпросните разговори?
— Никакъв предмет ня…
— Твърде сте заети за разговори значи, така ли? Вие двамата…
— Какво? Не!
— О, винаги има време за няколко изрични указания. Естествено.
— Аз не… ние не…
— Това е безумие — сопна се Шурк Елале. — След като мога да си взема мъж като Ублала Пунг, защо ще си правя труда с Техол тука?
Кралят закима енергично, след което се намръщи.
Джанат присви очи към немрящата.
— Трябва ли да разбирам, че съпругът ми не е достатъчно добър за теб?
Бъг плесна с ръце и стана.
— Мисля да се поразходя в градината. С ваше позволение, ваше величество…
— Не! Не в момента! Само ако аз мога да дойда с теб!
— Не си го и помисляй — изсъска му Джанат. — Честта ти защитавам тук!
— Ба! — изсмя се Шурк Елале. — Защитаваш собствения си избор на мъже! Различно е.
Техол се изправи, избута стола си назад и събра последните си останали трохи достойнство.
— Можем само да заключим — подхвана той възвишено, — че носталгичните нощи на възпоминания е най-добре да се съзерцават абстрактно…
— Образно — поправи го Бъг.
— Вместо буквално, да. Точно така. А сега моят канцлер и аз ще подишаме малко нощния въздух. Ей, дворцовите музиканти! Намажете с восък инструментите или каквото там трябва да направите. Музика! Нещо задушевно!
— Опрощаващо.
— И опрощаващо.
— Помиряващо.
— Помиряващо!
— Но не покровителстващо…
— Но не… Добре, това стига, Бъг.
— Разбира се, ваше величество.
Шурк проследи с поглед двамата страхливци, побягнали от залата за пир. Щом вратата се затвори и десетината музиканти най-сетне се настроиха на една и съща мелодия, капитанът се отпусна на стола си, изгледа за миг мълчаливо кралицата и попита:
— Та за какво беше всичко това?
— Имах едни гости снощи. Мисля, че трябва да ги видиш.
— Добре. В какво качество?
— Може да им потрябваш, с кораба си. Сложно е.
— Несъмнено.
Джанат махна на една слугиня и й даде тихо указания. Ниската въздебела жена с пъпчиво лице се отдалечи тромаво.
— Наистина не вярваш на Техол, нали? — попита Шурк, загледана разсеяно след слугинята с патешката походка.
— Не е въпрос на доверие. По-скоро отстраняване на изкушенията.
— Никога не става — изсумтя Шурк Елале. — Знаеш го, нали? Освен това той е крал. Има право да си позволява кралски волности. Твърдо установено правило. Единственият ти разумен отговор е да си позволяваш същото.
— Шурк, аз съм учен и почти нищо друго. Не ми е присъщо да…
— Трябва да ви стане присъщо, ваше величество. И тогава напрежението ще се смъкне и от двама ви. Никакви подозрения, никакви ревности, никакви неразумни очаквания. Никакви неприложими забрани.
— Наистина изповядвате доста фриволна философия, капитане.
— Така е.
— И ще сме обречени да затънем в най-мръсното блато на злоба, изневяра и самота.
— Това е проблемът с вас, живите. Всичките сте склонни да виждате само лошите неща. Ако беше мъртва като мен, щеше да разбереш колко безсмислено е всичко това. Хабене на ценна енергия. Препоръчвам ви собственото ви утуулу — то ще постави мислите ви на подходящо място.