— Между краката ми имаш предвид.
— Точно. Собственото ви ковчеже със скъпоценности, собствената ви кутийка с наслаждения, дарът, който повечето жени заключват и глътват ключа към него, а после се наричат „добродетелни“. Каква полза има да се отрича дарът и всичко, което той предлага? Лудост! Каква е ползата от добродетелта, която те прави нещастна и отчаяна?
— Има други видове удоволствие, Шурк…
— Но нито едно, което да е толкова подръка за всяка една от нас. Не ти трябват пари. Блудния да не дава, не ти трябва дори партньор! Казвам ви, невъздържаността е пътят към удовлетворението.
— А ти намерила ли си го? Удовлетворението имам предвид, след като невъздържаността ти не е под въпрос.
— И още как.
— А ако можеше отново да живееш?
— Мислила съм за това. Много. Напоследък всъщност, тъй като сред малазанците има един некромант, който твърди, че може да опита ритуал да ме върне към живот.
— И?
— Не съм решила. Суетност.
— Неостаряващата ти външност.
— Перспективата за безкрайно удоволствие всъщност.
— Не мислиш ли, че би могло да ти омръзне някой ден?
— Едва ли.
Кралица Джанат присви устни и промълви:
— Интересно.
Техол откъсна топчест розов плод от дървото до фонтана и го огледа замислено.
— Това беше грубо.
— Искаха да го направят убедително — каза Бъг. — Ще го ядеш ли това?
— Какво? Ами, мислех, че се получава хубав жест, както го държа и го оглеждам така, замислено.
— Така и предполагах.
Техол му връчи плода.
— Хайде, развали прозаичната красота на сцената.
Мокри мляскащи звуци заглушиха нежния ромон на фонтана.
— Шпиони и тайни ръкостискания — рече Техол. — По-лоши са и от Гилдията на ловците на плъхове.
Бъг преглътна и облиза устни.
— Кои?
— Жените? Любовници и бивши любовници? Старите познати. Не знам. Те.
— Това е кралски двор все пак. Дворът заговорничи и крои коварства със същата нужда, с която ние… ъъ, вие… дишате. Необходимост. Здравословно е всъщност.
— О, виж ти.
— Добре, не здравословно, освен ако, разбира се, човек не може да постигне пълно равновесие, та всяка фракция да заиграва против всички други. Истинската мярка за успеха на едно кралско Разузнавателно крило.
Техол се намръщи.
— Кой го плющи това, между другото?
— Вашето Разузнавателно крило ли?
— Същото.
— Аз.
— О. И как върви?
— Летя в кръгове, ваше величество.
— Слабо, Бъг.
— Както и трябва да бъде.
— Според мен трябва да изобретим друго крило.
— Нима?
Техол кимна, откъсна още един плод и го загледа замислено.
— За да се лети вярно, да. Баланс. Противобаланс. Бихме могли да го наречем Крилото на кралската глупост.
Бъг взе плода и го огледа.
— Няма нужда, вече си го имаме.
— Нима?
— Да, ваше величество.
— Ха-ха.
Бъг захапа плода и го изплю.
— Зелен е! Нарочно го направи това!
— Ах, колко глупаво от моя страна.
Бъг го изгледа ядосано.
Двете жени, влезли след пъпчивата слугиня в трапезарията, бяха образец на нелепия контраст. По-ниската — добре закръглена беше слабо определение — висеше и подрънкваше изумителен асортимент от пошли накити. „Облеклото“, което носеше, разтягаше определението на думата до краен предел. Шурк подозираше, че й е била нужна половин нощ, за да се напъха в стегнатия клин, а горната част на тоалета се състоеше като че ли единствено от многобройни тънки лентички, които превръщаха торса й в симетрично редуващи се трапчинки и гънки плът. Пълнотата й навярно бе признак колкото за младостта й, толкова и за изнежен живот, макар да имаше много ленивост в прекалено превзетата й, с полюшващ се задник походка — като през тълпа от невидими, но доловимо ахкащи обожатели. Бе кацнала съвършено на високите си токчета и едната й ръка бе изискано вдигната. Личицето й напомни на Шурк за преувеличеното цапотене, прилагано от сценични артисти и трагически оратори, със свирепо тъмния молив за очи, преливащ в искрящо лилаво под оскубаната линия на веждите; бяла пудра и фалшива руменина по закръглените пълни бузки; розова и кехлибарена лъскавина по пълните устни на леко извърнатата надолу уста. Косата й, копринено черна, беше вързана на безразборно кълбо от сплетени възелчета, накичени с десетки щръкнали перца, всяко увенчано с бисерче.
Шурк вероятно беше зяпнала за миг, достатъчно, за да си спечели снизходителна усмивка от високомерното малко същество, докато то се полюшваше към тях.