На стъпка зад този двукрак образец на модна пародия крачеше личната й слугиня, или поне това, което капитанът предположи, че трябва да е лична слугиня. С една глава по-висока от повечето мъже, яка като хамалин, жената бе облечена в нещо като везана розова нощница, която отчаяно крещеше за женственост и не успяваше и в най-малка степен да придаде на носещата я каквато и да било елегантност. Високо по скулите й проблясваха диамантени пъпчици… и Шурк се намръщи, с изумление осъзнала, че лицето на слугинята е смайващо привлекателно: правилни черти, дълбоки очи, пълни и сластни устни. Косата й беше подстригана късо до черепа, толкова руса, че беше сякаш почти бяла.
Реверансът, който благородното момиче поднесе пред кралица Джанат, беше изящен и съвършено изпълнен.
— Ваше величество, на вашите услуги.
Джанат се покашля.
— Принцеса Фелаш, добре сте дошли. Позволете ми да ви представя Шурк Елале, капитан на „Вечна благодарност“, морски съд, занимаващ се с независима търговия. Капитане, принцеса Фелаш е четиринадесетата дъщеря на краля на Болкандо Таркуф.
Шурк стана и направи реверанс.
— Принцесо, позволете ми да ви поздравя за тоалета ви. Не мога да се сетя за много жени, които биха могли така изящно да представят толкова огромно разнообразие от стилове.
Тъмните очи на слугинята пробягаха към Шурк и отново се отклониха.
Фелаш се изпъчи гордо, едната й ръка отново се изви изкусно във въздуха до главата й.
— Крайно мило от ваша страна, капитане. Малцина, дори в бащиния ми двор, притежават нужния финес да оценят изключителния ми вкус.
— Не се съмнявам, ваше височество.
Нов бърз поглед от страна на слугинята.
Джанат заговори припряно:
— Простете, моля ви, седнете с нас, принцесо. Споделете виното ни, малко лакомства.
— Благодаря, кралице Джанат. Крайно мила сте. Вино звучи чудесно, макар че за жалост трябва да откажа сладкишите. Трябва да внимавам с теглото си, разбирате.
„Е, това е добре, след като всички трябва да внимаваме.“
— О — веднага се поправи Фелаш, щом премрежените й очи се спряха на десертите, — след като този повод е изключително специален, защо да не си позволим… — И тя грабна обилно напоено с мед парче кекс, което буквално се подиграваше с идеята за финес, като излъчваше съвсем открито съблазънта към дебелеене. Поглъщането на това сладкишче подложи на изпитание благоприличието на принцесата, но тя се оказа бърза и само след миг облизваше грижливо пръстчетата си. — Ах, великолепно!
— Слугинята ви също може да…
— О, не, ваше величество! Тя е на най-стриктна диета… но моля ви, погледнете го само горкото дете!
— Принцеса Фелаш — намеси се бързо Шурк Елале, макар невъзмутимото изражение на слугинята да издаде, че отдавна е свикнала с безсърдечната грубост на господарката си, — трябва да призная, че изобщо не бях чула за визитата ви в Ледер…
— А, но това е само защото изобщо не съм тук, капитане. Официално тоест.
— О. Разбирам.
— Нима? — Изрисуваното хлапе има наглостта да й намигне хитро. След това Фелаш кимна на Джанат, докато си взимаше ново сладкишче. — Вашите малазански съюзници се канят скоро да навлязат в гнездо на усойници, виждате ли. Всъщност налице е много сериозен риск от война. По-благоразумните слуги на короната в Болкандо, разбира се, не желаят това да се допусне. В края на краищата, ако избухне такъв конфликт, има вероятност Ледер да бъде замесена и тогава никой няма да е щастлив!
— Значи баща ви ви е изпратил на тайна мисия, със съответните уверения?
— Майка ми всъщност, капитане — поправи я Фелаш и млясна. — Уви, нужно беше нещо повече от уверения, но всичко това вече е уредено и сега желая да се върна у дома.
Шурк го премисли за миг.
— Принцесо, морските пътища, които могат да ни отведат близо до вашето кралство, не са особено безопасни. Някои райони или не са картирани, или са неточно картирани. А налице са и пиратите…
— Как по-добре бихме се справили с такива пирати от това един от тях да командва кораба ни?
Шурк Елале се сепна.
— Принцесо, аз не съм…
— Шшт! Държите се глупаво. И не, кралица Джанат не е изтървала никакви тайни. Ние сме напълно способни сами да си събираме информация…
— Смущаващо способни, както се оказва — измърмори Джанат.
— Дори да съм пират — каза Шурк, — това не е гаранция, че няма да бъдем нападнати. Корсарите от Дийл, които порят онези води, не признават никакви правила на честта, стане ли дума за съперници. Тъй или иначе, всъщност съм ангажирана с транспортирането на товар, който за съжаление ще ме отведе в противоположната посока…
— Този товар да не би да се казва Ублала Пунг? — попита Джанат.