— Да.
— И той има наум определена цел?
— Е, признавам, че е доста смътна в момента.
— Тогава — продължи замислено кралицата, — ако му предложиш алтернативен маршрут натам, където отива, би ли възразил?
— Да възрази? Дори няма да го разбере, ваше величество. Само ще се усмихне, ще кимне и ще се опита да щипне някоя от моите…
— В такъв случай е възможно да вземете принцеса Фелаш дори с Ублала Пунг на борда, нали?
Шурк погледна намръщено кралицата, а след това Фелаш.
— Това кралска заповед ли е, ваше величество?
— Да кажем просто, че бихме били изключително доволни.
— В такъв случай да го кажа просто: задоволството ви, колкото и да сте доволна, не е достатъчно, ваше величество. Платете ми, и ми платете добре. И се споразумяваме по договор. И го искам писмено — било от вас, кралице, или от вас, принцесо.
— Но цялата идея е, че това трябва да си остане неофициално. Наистина, Шурк…
— Няма „наистина“, Джанат.
Фелаш махна небрежно с лепкавата си, цялата в трохи длан.
— Разбрахме се! Ще наредя да се напише договор. Няма проблем с условията на капитана. Никакъв. Добре! Радвам се, че всичко вече е уговорено по начин, удовлетворителен за всички!
Джанат примига.
— Добре. Чудесно тогава — каза Шурк Елале.
— О, тези сладки са ужас! Не бива да… о, добре де, само още една, може би…
След като двете гостенки от Болкандо си тръгнаха, Шурк Елале изгледа строго Джанат.
— И тъй, о, кралице, какво точно е положението в Болкандо?
— Блудния знае — въздъхна Джанат и си напълни отново бокала. — Бъркотия. В двора им има толкова враждуващи фракции, че пред него един факултет е като махленска пясъчна площадка. И може и да не го знаеш, но това говори нещо.
— Пясъчна площадка?
— Сега му казват пясъчник. Нали знаеш, в по-уредените квартали, на общински места, има градинки и детски площадки, където да си играят дечицата и да се изхождат всички улични котки и кучета.
— Вие привилегированите имате странни представи с какво трябва да играят децата ви.
— Някога да се те замеряли с котешко лайно? Добре, стига с това поведение, Шурк. Зли сме като дрипльовците, с които обикаляш, да ти кажа.
— Добре, съжалявам. Предупредила ли си малазанците, че Болкандо ври и кипи, и може да изригне в лицата им?
— Те знаят. Съюзниците им вече са там всъщност.
— Какво тогава прави принцесата в Ледерас?
Джанат се намръщи.
— Доколкото мога да преценя, премахва съперничеща шпионска мрежа. Същите, които Бъг е оставил да се мотаят — от равнодушие, предполагам.
— Фелаш? Тя не е убийца.
— Тя не е, но бих се обзаложила, че слугинята й е.
— На колко години е тази четиринайсета дъщеря между другото? Шестнайсет, седемнайсет…
— Четиринайсет всъщност.
— В името на бездната! Не бих казала, че горя от нетърпение да транспортирам тази надута лакомница чак до Ак’ринския бряг.
— Просто карай на лек баласт.
Шурк я зяпна ококорена.
Джанат се намръщи.
— Лоцманските карти, с които разполагаме, сочат плитчини с рифове, капитане. Какво си помислихте, че имах предвид?
— Представа нямах, ваше величество. Честно.
Джанат стана.
— Да идем да спипаме мъжете в градината, какво ще кажеш?
Напускането на двореца незабележимо стана с помощта на мълчаливите слуги на кралицата, които преведоха двете жени от Болкандо през лабиринт от неизползвани коридори и проходи.
На тиха улица изчакаха скромния впряг, който щеше да ги върне в стаите им в един що-годе приличен хан недалече от пристанището.
Фелаш задържа ръката си във въздуха, пръстите се задвижиха в бавен въртелив ритъм — навик, който привидно изобщо не забелязваше.
— Договор! Нелепост!
Слугинята не отвърна нищо.
— Е — каза Фелаш, — ако капитанът се окаже твърде досадна… — И във вдигнатата ръка блесна тънка кама; появи се толкова внезапно, все едно се въплъти от нощния въздух.
— Господарке — заговори слугинята тихо, плавно и с удивително красив глас, — това няма да свърши работа.
Фелаш се намръщи.
— О, кога ще пораснеш, глупаво момиче? Не можем да оставим никаква следа — никаква улика изобщо.
— Искам да кажа, господарке, че капитанът не може да бъде убита, защото тя вече е мъртва.
— Това е нелепо!
— Но е вярно, господарке. Нещо повече, съживена е с помощта на утуулу.
— О, това вече е интересно! И възбуждащо! — Камата изчезна толкова бързо, колкото се бе появила. — Ще ми приготвиш купа, нали? Трябва да помисля.
— Идват — промърмори Бъг.
Техол се обърна.
— Ах, виж как са се помирили и така нататък. Скъпи мои, нощният въздух е наистина изключително освежителен, не мислите ли?