Йедан Дериг огледа отряда си. Остана доволен, че вижда само отоци и ожулвания.
— Сержант, погрижете се за ранените. И стойте на пътя. Никой да не го напуска.
— Слушам, сър.
Той тръгна напред между скупчените бежанци — ококорени и смълчани от страх островитяни, които вдигаха глави и се извръщаха, за да го проследят с поглед. Намери двамата капитани, Пити и Бревити — ръководеха работата на временните си взводове по изправянето на една обърната кола.
— Капитани, предайте заповедта до всички да стоят на пътя — да не се отклоняват нито стъпка встрани, ясно?
Двете жени се спогледаха, после Пити сви рамене.
— Можем да го направим. Нещо лошо ли стана?
— То вече си беше зле — каза Бревити. — Нали?
— А сега изглежда още по-зле — добави Пити. — Три слънца, в името на Блудния!
Йедан се намръщи.
— Трябва да ида до челото на колоната. Трябва да говоря със сестра си. Като се върна, ще знам повече.
Продължи напред.
Пътуването бе жестоко и Стражът не можеше да не забележи окаяното състояние на бежанците, островитяни, както и шейки. Разбираше добре необходимостта да се напусне брегът и островите. Морето вече не ги зачиташе, нито сушата, нито вкопчилите се в нея хора. Сестра му нямаше никакъв друг избор, освен да ги отведе. Но също така ги предвождаше. Древни пророчества я терзаеха и искаха жестоки жертви — но шейките бяха общо взето слаби същества. Нямаше място за тях в легендите, в сказанията за сурова храброст и непокорна решимост — видял бе това в лицата на вещиците и магьосниците, които бе избил. И виждаше същото тук, докато крачеше през тълпата. Шейките бяха народ, който чезнеше — и на численост, и като дух. Поколение след поколение се бяха правили на малки, сякаш нищожността бе единствената стратегия за оцеляване, която разбираха.
Йедан Дериг не знаеше дали са годни да се извисят отново.
Островитяните, размишляваше той, като нищо можеше да се окажат много по-кадърни от шейките, ако се съдеше по Пити и Бревити. Тях можеше да използва. Ледериите в крайна сметка разбираха колко ценно качество е приспособимостта. И тъй като бяха избрали за своя кралица Ян Товис, той можеше да се възползва от верността им.
Имаха нужда от армия. Двамата капитани бяха прави. И очакваха от него да я поведе. Това изглеждаше съвсем ясно. Задачата му сега бе да убеди сестра си.
Разбира се, най-важната необходимост в момента бе да напуснат това място. Преди обитателите му да ги намерят.
Измъкна се от последната тълпа бежанци и се намръщи на това, което видя: две млади жени и няколко младежи шейки, въоръжени с рибарски копия, бяха вдигнали нещо като лагерен кръг. Жените ровеха енергично бразди в пътя с кирки от животински рога, чертаеха спирали и вълнисти кръгове — вдигаха магически прегради, разбра Йедан стъписан, между пазачите и малка палатка, заобиколена от груба ограда от резбовани пръти.
Вещерски пръти. Йедан Дериг закрачи към пазачите и те се стъпиха и го пропуснаха — спестиха му усилието да ги пребие тия глупаци. Той спря пред жените и попита строго:
— Знаете ли какво правите? Тези ритуали са за стари вещици, не за чирачките им. Къде е сестра ми? В палатката ли? Защо?
Жената по-близо до него, добре закръглена под опърпаните дрехи, с лъснала на слънчевата светлина черна коса, вдигна два пръста под големите си тъмни очи и се усмихна.
— Стражът вижда, но си остава сляп, и е все сляп и сляп. — После се засмя.
Йедан присви очи, след това погледна другата жена.
Тя спря да рови в пътя и се изправи. Вдигна ръце, сякаш искаше да му се покаже — скъсаното и дупките по ризата й оголваха гладка плът и закръглени пълни гърди.
— Гладен ли си, Убиецо на вещици? — Прокара пръсти през кестенявата си коса и се усмихна подканящо.
— Виждаш ли какво ни направи кръвта й? — възкликна първата. — Ти насмалко не ни уби. Остави ни двете, а това ни обогати със силата й и виж какво направи тя!
Йедан Дериг помисли и се намръщи.
— Пули. Скуиш.
Двете жени чевръсто подхванаха първите стъпки на Девичия танц на шейките.
Той изръмжа и мина между тях, като гледаше да не стъпва върху надрасканите в отъпканата пръст на пътя фигури. Онази, която взе за Пули, забърза до него.
— Внимавай, тлъст морж такъв, това са най-висши…
— Прегради. Да. Обкръжили сте сестра ми с тях. Защо?
— Тя спи — не я безпокой.
— Аз съм Стражът. Трябва да поговорим.
— Тя спи!
Той спря и изгледа вещицата.
— Знаете ли къде сме?
— А ти?
Йедан се взря в нея. Видя трепета зад очите й.
— Ако не е владението на Лиосан, тогава е свят, съседен на техния.
Пули потръпна и прошепна: