— Стражът вижда и не е сляп.
Но щом Йедан понечи да продължи към палатката, изпъна ръка пред него, за да го спре.
— Чуй. Тя не спи. Почти е в кома — не знаеше да забави кръвта си, остави я да се излива. Това едва не я уби.
Той стисна зъби, после попита:
— Превързахте ли раните й?
— Да — отвърна Скуиш зад него. — Но мож’ да сме закъснели.
— Много заети бяхте с танцуването.
Двете не отвърнаха.
— Аз ще се грижа за сестра си.
— Стой край нея тогаз — рече Пули. — И си доведи войниците.
Йедан посочи един от пазачите.
— Прати го при капитаните Пити и Бревити. Те да поемат командването на ариергарда с ротата си. А момчето ви да доведе отряда ми тук.
Скуиш тръгна да изпълни заповедите му.
Възбудени бяха двете вещици, да. И уплашени. Две сили, които можеше да използва, за да си осигури съдействието им. Както и вината, която би трябвало да изпитват сега, след като бяха пили дълбоко, след като — ако Йедан не беше избил другите — щяха да се докопат само до глътка, споделена с десетките си съпернички. Щеше да ги държи вече в пълно покорство, закле се той. Да служат на кралската фамилия.
— Пули. Ако отново открия, че криете информация от мен — или от сестра ми, — ще заповядам живи да ви изгорят. Ясен ли съм?
Тя пребледня и отстъпи крачка назад.
Йедан се приближи към нея, за да не побегне.
— Аз съм Стражът.
— Да, ти си Стражът.
— И докато Кралицата се съвземе, аз командвам тази колона — включително теб и Скуиш.
Тя кимна.
— Постарай се сестра ти вещица да го разбере.
— Да.
Той се обърна и закрачи към палатката. Наведе се до входа. Поколеба се, помисли малко, след това дръпна платнището, колкото да може да погледне вътре. Лъхна го спарен вмирисан въздух. Сестра му лежеше като труп, с ръце изпънати покрай тялото, с дланите нагоре. Той се наведе още малко и хвана голото й стъпало. Беше студено, но успя да засече съвсем лек пулс. Пусна стъпалото, затвори платнището и се изправи.
— Пули.
Тя стоеше там, където я беше оставил.
— Да?
— Ако я оставим така, може и да не се съвземе.
— Може.
— Трябва й храна. Вино, месо. Можеш ли да й я дадеш, без да се задави?
— Да. Трябва ни змийска тръба.
— Намери.
— Скуиш!
— Чух.
Йедан се запровира обратно между преградите. В снабдителния фургон на сестра му бяха запрегнати четири коня. Той избра най-едрия, черен скопец с бяло петно на челото. Животното беше неоседлано, но с юзди. Йедан го извади от впряга и се метна на гърба му.
Пули го гледаше.
— Не можеш да яздиш през преградите!
— Нямам и намерение — отвърна той.
Вещицата го зяпна объркано.
— Тогава къде?
Йедан помисли малко, после обърна коня си към най-близкия хълм.
— Когато се върна, вие ще сте я събудили.
— Не бъди глупав! Те може изобщо да не ни намерят!
Йедан си помисли дали да не слезе, да иде при нея и да я зашлеви. Но само я изгледа отгоре и отвърна:
— И кой сега е глупавият, вещице? Отивам да ги пресрещна и ако потрябва, ще ги забавя. Достатъчно дълго, за да вдигнете сестра ми на крака.
— И после да те чакаме ли?
— Не. Щом тя се съвземе, ще напуснете този свят. Този път вие ще й помогнете. Ти и Скуиш.
— Разбира се! Просто одеве не внимавахме.
— Когато отрядът ми дойде, кажи на сержанта, че трябва да защитават кралицата. Нареди им да обкръжат палатката — и не им пречете с преградите си.
— Дръж се, Убиецо на вещици — каза Пули. — Дръж на себе си и дръж здраво — понеже ако умът ти се зарее макар и за миг…
— Знам — отвърна Йедан.
Тя се приближи и докосна с длан главата на коня.
— Трябва да свърши работа — промърмори със затворени очи. — Има воля, безстрашен е. Дръж го стегнато…
— За това знам повече от теб, вещице.
Тя въздъхна и отстъпи.
— Командир не напуска войската си. Принц не оставя своя народ.
— Този го прави.
Смуши коня и копитата затропаха по коравата земя извън пътя.
Изходът оттук зависеше от сестра му. Тя трябваше да се съвземе достатъчно, за да ги изведе от това адско място. Един принц трябва да избира кога може без него. Йедан разбираше риска. Ако тя не се събудеше. Ако тя умреше, неговото заминаване наистина щеше да е обрекло народа му. Но пък ако сестра му не се съвземеше, и то скоро, тогава цялата колона бездруго беше обречена. Да, можеше да пусне своята кръв, а вещиците да я овладеят и да направят каквото трябва — но щяха също тъй да го заробят — знаеше, че това не може да се избегне. Той беше мъж, а те бяха жени. Нещата просто бяха такива. Още по-голямата опасност бе, че щяха да изгубят власт над силата в ръцете си — две вещици, макар и древни и могъщи, не бяха достатъчно. Десет или двайсет бяха нужни в отсъствието на кралица, за да сътворят подобие на нужния фокус на Пътя на Галан. Не, не можеше да разчита на Пули и Скуиш.