— О, кралице! — Пули затанцува към нея, като отбягваше надрасканите около палатката шарки. — Той се връща! Убиецът на вещици! Трябва да сме готови — кап, кап, кап, малко кръв, твое величество. Ние ви върнахме, аз и Скуиш, тъй де. Пусни я, тъпак, тя може да стои и самичка!
Но Ян Товис задържа китката на сержанта — той беше стабилен като пуснало корени дърво, а тя имаше нужда от това — и изгледа ядосано Пули.
— Дълбоко сте пили, виждам.
Вещицата трепна.
— Невнимателни бяхме, кралице. Но виж, Стражът иде — с нови коне, бели коне!
Ян Товис се обърна към Троуп.
— Изведи ме от тези прегради, сержант. — „И махни тази хубава вещица от очите ми.“
Чу приближаващите се коне, а откъм пътя страданието на хилядите хора я заля като връхлитащ прилив — едва не се задави под пороя.
— Ваше величество…
Пето слънце беше блеснало на хоризонта. Железните плочи на бронята на Троуп се бяха нажежили и тя изохка, но все още не можеше да пусне ръката му. Усети как кожата й се съсухря… „Изпичаме се живи.“
Брат й — едната му ръка бе овързана в прогизнали от кръв дрипи — спря до пътя. Ян Товис зяпна конете зад него. Коне на лиосан, да. И този наръч пики, дългите ножове в каниите и купчината шлемове. Лиосан.
Скуиш и Пули изведнъж се озоваха там, на самия край на пътя. Пули се изкикоти рязко.
Ян Товис се вгледа в лицето на брат си.
— Колко остава?
Видя как заподскача брадатата му челюст, докато предъвкваше отговора, преди да примижи и да отвърне:
— Имаме време, кралице.
— Добре. Вещици, при мен. Започваме. Не припряно, но започваме.
Две млади жени, ситнещи и клатещи глави като стариците, каквито бяха доскоро. Нови амбиции, да, но стари, стари страхове.
Ян Товис срещна отново погледа на Йедан и разбра, че той знае. И че е подготвен. „Убиецо на вещици, дано не ти дойде до гуша от това, преди всичко да свърши.“
11.
През първите пет години от царуването на крал Техол Единствения нямаше никакви опити за покушение, никакви вълнения, никакви заговори от такава величина, че да застрашат Короната; никакви конфликти със съседни владения или с гранични племена. Кралството беше богато, справедливостта тържествуваше, обикновените хора се радваха на благополучие и безпрецедентни свободи.
Фактът, че всичко това бе постигнато само с шепа скромни прокламации и едикти, правеше ситуацията още по-забележителна.
Излишно е да казваме, че неудовлетвореност терзаеше Ледер. Недоволното мърморене се разпространяваше като чума. Никой не беше щастлив, списъкът от оплаквания, които можеше да се чуят по пълните с хора улици, ставаше все по-дълъг с всеки ден.
Явно нещо трябваше да се направи…
— Явно нищо не може да се направи — каза крал Техол, вдигна ак’ринския дар, огледа го и въздъхна.
— Никакви предложения ли, ваше величество? — попита Бъг.
— Объркан съм. Предавам се. Непрекъснато се опитвам, но трябва да призная: безнадеждно е. Скъпа съпруго?
— Не питай мен.
— Голяма помощ си, няма що. Къде е Брис?
— С легионите си, съпруже. Подготвя се за марш.
— Приоритетите на този човек са пълна бъркотия. Помня колко се отчайваше майка ни.
— От Брис ли? — попита Джанат изненадано.
— Е, не. От мен предимно. Все едно. Проблемът е, че сме изправени пред бедствие. Такова, че би могло да нанесе дълбока рана на тази нация за идните поколения. Нуждая се от помощ, а виждам как никой от вас тук не може да измисли и едно полезно предложение. Съветниците ми са по-жалки и от човека, когото уж трябва да съветват. Положението е нетърпимо. — Замълча, след това се намръщи на Бъг. — Какъв е протоколът? Намери ми оня дипломат, за да мога отново да го изпъдя… не, чакай, повикай ми емисаря.
— Сигурен ли сте, ваше величество?
— Защо да не съм?
Бъг посочи дара в ръцете на краля.
— Защото все още сме безкрайно далече от намирането на подходящ ответен дар.
Техол се наведе напред.
— И защо, скъпи канцлер, е така?
— Защото никой от нас няма идея какво представлява това нещо, ваше величество.
Техол се намръщи.
— Как може това нещо да надвие най-великите умове на кралството?
— Не мисля, че сме ги пробвали все още — измърмори Джанат.
— То е кост, еленов рог, с инкрустирана перла и има две дръжки. — Техол изчака, но никой от двамата нямаше какво да добави към това сбито описание. — Поне си мисля, че са дръжки…
Джанат затаи дъх, след това отрони:
— О!
Крал Техол се почеса по брадичката.
— Най-добре емисарят да почака още малко според мен.
— Разумно решение, ваше величество.
— Подобни мнения са безценни, Бъг. Е, скъпа съпруго, дали да не се оттеглим в покоите си за по-нататъшно проучване на това, хм, приношение?