Техол се обърна към Джанат и повдигна вежда.
— Проблемите с репатрирането — виждаш ли как тормозят народите? Бъг, тези баргасти наистина ли са от въпросните земи?
Канцлерът сви рамене.
— Що за отговор е това? — попита Техол.
— От най-честния вид, ваше величество. Проблемът е следният: мигриращите племена се движат насам-натам, точно това ги прави мигриращи, номади тоест. Стичат се на вълни в една или в друга посока. Баргастите като нищо може да са обитавали равнините и Пустинните земи някога, преди много, много време. Но какво от това? Тартеналите също са живели там някога, и имассите, и джхеките — добре пребродена земя, несъмнено. Кой може да каже чия претенция е по-законна от друга?
Емисарят се изсмя гърлено.
— Но кой живее там сега? Ние. Единственият отговор, който има значение. Ние ще унищожим тия баргасти. Иркулас призовава крините и техния наемнически пълководец Заваст. Призовава Сафинанд и Д’расилани. И ме праща при вас, ледериите, за да прецени новия ви крал.
— Щом ще съкрушите баргастите с помощта на съюзниците си, защо изобщо идвате тук? — попита Техол. — За какво ще ме преценявате?
— Дали ще ни ударите в гръб. Шпионите ни казват, че главнокомандващият ви е на полето с армия…
— Ние можем да ви го кажем това — каза Техол. — Няма нужда от шпиони…
— Предпочитаме шпиони.
— Хубаво. Добре. Да, Брис Бедикт води ледерийска армия…
— В Пустинните земи — през нашата територия всъщност.
— Всъщност преди всичко ще заобикаляме териториите ви, сър — каза Бъг.
— А онези чужденци, с които тръгвате? — попита емисарят и изръмжа впечатляващо.
Техол вдигна ръка.
— Момент, преди този маниакален страх да е излязъл от контрол. Предайте на Скиптър Иркулас следното послание от крал Техол Ледерски. Свободен е да води тази война срещу баргастите — в защита на територията си и прочие — без страх от ледерийска агресия. Нито, добавям, на малазанците, чужденците имам предвид.
— Не можете да говорите от името на чужденците.
— Така е. Но Брис Бедикт и армията му са с тях, тъй че гарантирам, че няма да има никакво вероломство…
— Ха! Болкандо вече воюва със съюзници на чужденците!
— Което само показва колко нестабилен е прословутият Съюз Болкандо — изсумтя Бъг. — Оставете Болкандо сами да се оправят с бъркотията си. Колкото до малазанците, уверете Иркулас, че те не се интересуват от вас или от земите ви.
Емисарят беше присвил очи с изражение на дълбока, маниакална може би подозрителност.
— Ще предам думите ви. А сега, какъв дар трябва да върна на Иркулас?
Техол се почеса по брадичката.
— Как звучи един товар с коприни, лен, пръти качествено желязо и стотина сребърни кюлчета?
Мъжът примига изненадано.
— Мисля, че ще е най-добре да забравим прашасалите традиции — продължи Техол. — Сигурен съм, че Скиптър Иркулас ще се съгласи с мен. Хайде, вървете с благословията ни.
Мъжът се поклони и напусна, олюляваше се като пиян.
Техол се обърна към Джанат и се усмихна.
— Сега горкият кучи син ще трябва да върне реципрочно в натура — въздъхна тя. — Което най-вероятно ще го разори. Тези стари традиции неслучайно са оцелели, съпруже.
— Няма да се разори с товара, който току-що му пратихме.
— Но ще трябва да го раздели с бойните си водачи, за да откупи верността им.
— Бездруго щеше да го направи — каза Техол. — А откъде идва тази безумна идея за откупуване на вярност? Това е терминологично противоречие.
— Парите задължават — обясни Бъг. — Даровете налагат чест над получаващия. Ваше величество, сега трябва да говоря с вас като Цеда. Това пътуване, което подготвя Брис, е по-притеснително, отколкото мислехме отначало. Боя се за неговата съдба и за съдбата на легионите му.
— Допускам, че това е свързано с неизвестните мотиви на малазанците — каза Джанат. — Но Брис не е длъжен да ги придружи отвъд Пустинните земи, нали? Всъщност намерението му не е ли да се върне веднага щом този район бъде прехвърлен успешно?
— Уви, вече вярвам, че Пустинните земи са най-голямата опасност, която ги очаква. — Бъг се поколеба и добави: — Кръв е проливана по онези древни земи. Ще се лее още.
Техол се надигна от трона с ак’ринския дар в ръцете. Протегна го настрани и един слуга притича да го вземе.
— Не вярвам брат ми да е толкова в неведение за тези опасности, както си мислиш, Бъг. Странстването му в света на мъртвите — или където там беше — го промени. Което не е изненадващо, нали? Във всеки случай не мисля, че се върна в света на живите просто за да ми прави компания.