Малко военни сили проявяваха склонност към самонаблюдение. Консерватизмът беше навързан към традицията като възли на въже. Брис търсеше в армията си нещо ново. Гъвкавост, бързо приспособяване, безстрашие в предизвикателството спрямо старите способи да се правят нещата. В същото време разбираше стойността на традицията, а легионната структура всъщност беше връщане към историята на Първата империя.
Стисна юмруци и загледа как кръвта се отдръпва от ставите му.
Този поход нямаше да е прост и без произшествия.
Виждаше смъртта в лицата на войниците си. Пророчество ли бе това, или завещание?
Де да можеше да знае.
Релико видя тримата фаларийски тежки пехотинци Лукбек, Шоули и Дроуфърст — стягаха походните си торби до фургона на шесто отделение — и тръгна към тях.
— Я чуйте. — Три тъмни лица се вдигнаха и примижаха към него, а не се наложи да се вдигат много, макар да бяха наклякали. — Значи. Онзи от тежките, Шортноус — оня, дето му липсва повечето от носа, знаете го, нали? Беше женен за Хано, която умря.
Тримата братовчеди се спогледаха. Дроуфърст сви рамене, избърса потта от челото си и рече:
— Да де. Напоследък се влачи подир Флашуит…
— Ей, тая е най-едрата жена, която съм виждал — подхвърли Шоули и облиза устни.
Лукбек кимна.
— Заради зелените й очи е…
— Не е, Луки — възрази Шоули. — Щото всичко друго й е голямо, затуй.
— Като искаш големи, виж ме мен, Шоули — изсумтя Дроуфърст. — Макар че по-добре недей. Твърде добре те познавам, нали?
Релико се намръщи.
— Та говорех за Шортноус. Значи той имаше едно ухо оня път, когато се въвлече в свадата, и другото ухо му го отхапаха, нали?
— Да де — отвърна Дроуфърст. — И какво?
— Виждали ли сте го напоследък? Пак има едно ухо. Какво е станало? Да не му е пораснало?
Тримата войници мълчаха тъпо. След малко се заловиха отново с мешките си.
Релико измърмори под нос и се отдалечи. Тази армия си имаше тайни, и още как. Шортноус и проклетото му ухо. Нефариас Бред и едната му гигантска стъпка. Онзи отдельонен маг и любимците му плъхове. Вастли Бланк, който нямаше капка мозък, но можеше да се бие като демон. Лейтенант Поурс и злият му, вече мъртъв близнак. Плешивият Кайндли и колекцията му гребени — всъщност, реши Релико, докато се връщаше при отделението си, почти всеки тук беше абсолютно луд, с изключение може би на самия него и сержанта му.
Беше нещо, което никой извън една армия не разбираше. Външните виждаха просто униформите и оръжията, шлемовете и броните, маршируването в крак. А ако можеха да разберат истината, щяха да са уплашени още повече. Щяха да се разбягат с писъци.
— Покятие ва дуго, Ерлко.
— Млъкни, Неп. Къде е Бадан?
— Ней тука, бокук!
— Това го виждам. Исках да разбера къде е отишъл.
Моравото сбръчкано лице на мага се изкриви в нещо неописуемо.
— Деа го нам!
— Ръфъл! Да си виждала сержанта?
Отдельонният ефрейтор седеше облегната на едно от колелата на фургона. Между дебелите й устни бе натикано руло ръждивец и димът пуфтеше отвсякъде, сигурно и от ушите й.
— Ко да иди пев тоя пуфк! — джафна зад него Неп Фъроу.
Релико неволно се изсмя.
— Тук си прав, Неп… Ръфъл, някакъв проблем с въздуха ли имаш?
Тя вдигна лениво ръка и измъкна рулото от устата си.
— Глупак. Държи комарите надалече между другото.
— Ей, това е хитро. Къде мога да си намеря малко?
— Взела съм си към хиляда. Но те предупреждавам, Релико, ще позеленееш първите няколко дни. Скоро обаче ще почнеш да го изкарваш през порите си и нито една гадина няма да те ухапе.
— Хм. Все едно, къде е Бадан?
— Приказва си с други сержанти, Фидлър и другите. — Ръфъл изпуфка още малко и добави: — Бадан май е решил да се лепнем за тях — добре се оправяхме заедно преди.
— Предполагам. — Но Релико не беше очарован от идеята. Онези отделения привличаха неприятностите като магнит. — Синтър какво мисли по въпроса?
— Май няма нищо против.
— Ей, а скапаните ни новобранци къде са?
— Някакъв ледериец дойде и ги прибра.
— Кой каза, че може да го направи?
Ръфъл сви рамене.
— Не питах.
Релико се почеса по врата, по-точно по мазолите, където се опираше ръбът на шлема му. Видя щръкналия изпод фургона крак на Ским и се зачуди дали не е умряла.
— Ще ида да взема Вастли. Като се върне Бадан, отделението трябва да е събрано.
— Добра идея — каза Ръфъл.
— Ти си най-мързеливият проклет ефрейтор, който съм виждал.
— Привилегия на ранга — отвърна тя и пак лапна ръждивеца.