— Един ден няма да издържиш на похода — подхвърли Релико. — Станала си още по-дебела.
— Не съм. Всъщност губя тегло. Усещам го.
— Мове ви а помовна и аф?
— Не си го и помисляй, Неп, изсъхнал жабок такъв — изръмжа Ръфъл.
Релико тръгна да намери Вастли Бланк. Той и Бадан, това беше. Останалите… изобщо.
Фидлър издърпа запушалката на стомната и огледа другите. Геслер беше хванал един гущер за опашката и му даваше да захапе палеца му. Балм седеше скръстил крака и гледаше намръщено влечугото. Корд стоеше подпрян на едно дърво — нещо, за което сигурно щеше да съжали, защото то пускаше мъзга, обаче той влагаше в позата толкова старание, че нямаше как да го разубеди човек. Том Тиси беше донесъл осолено парче бут от някакво местно добиче и го режеше. Хелиан зяпаше втренчено стомната в ръцете на Фидлър, а Ърб зяпаше втренчено Хелиан. Другите трима, двамата южни далхонийци — Бадан Грук и Синтър — и Праймли, демонстрираха стара бойна дружба, като седяха един до друг на изсъхналия дънер и гледаха останалите накриво.
На Фидлър му се искаше да бяха дошли поне още петима сержанти, но знаеше, че да намериш някого из суматохата на лагер, който скоро ще потегли в поход, е почти невъзможно. Надигна стомната.
— Приготви чашите, всички. — И почна да налива. — За теб само половина, Хелиан — каза, след като стигна до нея. — Виждам, че си я подкарала вече.
— Подкарала накъде? Я наливай и недей да се скъпиш.
Фидлър й наля.
— Знаеш ли, не се отнасяш с достатъчно уважение към дара на Бийк.
— К’ъв дар? Нищо не ми е дал освен бяла коса и слава на боговете, че си отиде.
След като наля на всички, Фидлър се върна при гнилия пън, седна и погледна към реката. Въздухът над нея гъмжеше от лястовици.
— Така — почна Фидлър. — Значи такива събирания сержантите си правехме по времето на Подпалвачите на мостове. Беше добра традиция и мисля, че е време да я възстановим. Следващия път ще съберем и останалите сержанти на ротата.
— Какъв е смисълът? — попита Синтър.
— Всяко отделение си има свои умения — трябва да знаем какво могат да правят другите и как вероятно ще го направят. Обсъждаме си всичко това и се надяваме да няма фатални изненади при бой.
— Умно — каза Синтър.
— Скоро ли очакваш да се натъкнем на неприятност, Фид? — попита Корд. — Колодата ти това ли ти каза? И каква неприятност по-точно?
— Не иска да каже — намеси се Геслер. — Макар че не е зле да я знаем.
— Болкандо — предположи Бадан Грук. — Такъв е слухът поне.
— Бихме могли да се ступаме веднъж-дваж с тях, освен ако Изгорените сълзи и перишите не са ги напердашили и усмирили дотогава — отвърна Фидлър. — Сафините май са единствените, които ще се радват да им идем на гости.
— Доста е изолирано, оградено е с планини — рече Корд. — Сигурно умират от желание да видят нови лица, дори да са грозни като нашите.
— Работата е, че не знам дали изобщо ще минем през Сафинанд — изтъкна Фидлър. — Според картите, които съм виждал, той е доста на север от явния маршрут през Пустинните земи.
— Преминаването през място, наречено Пустинните земи, изобщо не ми се нрави — изсумтя Корд. — Какво има в тази Коланси между другото? Какво привлича адюнктата? На нова война ли сме тръгнали, за да възмездим някое оскърбление, нанесено на Малазанската империя? Защо просто не го оставим на Ласийн? Не че дължим и едно проклето нещо на императрицата.
Фидлър въздъхна.
— Не съм тук, за да размишлявам над мотивите на адюнктата, Корд. Разсъжденията са безполезни. Ние сме нейната армия. Тя ни води, ние я следваме…
— Защо? — почти изджафка Синтър. — Чуйте. Със сестра ми едва не умряхме от глад в една ледерийска килия, докато чакахме да ни екзекутират. Значи, вие тука може да си мислите, че си е струвало да свалим тия Тайст Едур и императора им, но много морски пехотинци умряха и останалите имаме късмет, че сме тук. Ако не беше оня Бийк, всички щяхте да сте мъртви — но той си отиде. Също и Синн. Имаме един Висш маг, и толкова, а колко добър е той? Фидлър — може ли Бързия Бен да прави каквото правеше Бийк?
Фидлър отвърза шлема си и го свали. Почеса се по сплъстената от пот коса.
— Бързия Бен не действа така. По-рано беше повече зад кулисите, но Хедж ме уверява, че се е променило, може би след Черен Корал…
— Страхотно — прекъсна го Корд. — Където Подпалвачите на мостове бяха ометени.
— Не по негова вина. Все едно, всички видяхме какво може срещу едурските магове край брега на Седемте града — принуди ги да се снишат. А после, в Ледерас, изпъди цял проклет дракон…
— Сигурен съм, че и напъханите в носа му проклетии помогнаха — измърмори Корд.