— Кой е най-гадният ни боец без оръжия? — попита Корд.
— Скълдет — отвърнаха Синтър и Бадан Грук едновременно.
Фидлър изсумтя и добави:
— Корик и Смайлс биха се съгласили с вас. Корик може би с неохота, но това е просто ревност.
Хелиан се засмя.
— Радвам се, че го бива за нещо. — Отпи от чашата си и изтри уста.
Фидлър продължи:
— Можем да хвърлим напред стабилен фронт тежки, ако се наложи. Сапьори не ни липсват, но сме зле с мунициите, само че нищо не може да се направи по въпроса. Те са добри в нощна работа обаче. И могат да обслужват по-тежките оръжия, които получихме от ледериите.
Обсъждането продължи, но Троутслитър се разсея от някакво смътно шумолене до главата му. Извърна се и зяпна в очите на плъх.
„На Ботъл е! Кучият му син!“
„Но не е случайно, нали? Фидлър не спомена за него. Държи го в резерв.“
„Виж, това е интересно.“
Озъби се на плъха.
Гадинката не му остана длъжна.
Докато яздеше по добре отъпкания черен път към лагера на Ловците на кости, Рутан Гъд видя други петима капитани, всички на коне; препускаха в лек галоп към едно възвишение между частите на малазанците и ледериите. Намръщи се и смуши коня да се присъедини към тях.
Подобни разговори винаги го потискаха. Капитаните бяха притиснати от двете страни, непосветени в това, което знаеха Юмруците, и презирани от подчинените си. Лейтенантите обикновено бяха или амбициозни подлеци, или глупави подлизурковци. Единственото изключение, за което бе чувал, беше Поурс. Кайндли беше извадил късмет, че имаше такъв съперник, някой, който да не му отстъпва по хитрина и с достатъчно коварни помисли в главата, за да забавлява непрекъснато капитана си. Лейтенантът на самия Рутан беше една вечно намусена напанка, Рабанд, която или беше некадърна, или потенциално опасна. Другите двама беше изгубил в Ю’Гатан.
Другите бяха спрели и го гледаха накриво, докато се приближаваше към тях по склона. На лицата им бе изписано еднакво неодобрение. Старшинството поставяше най-високо между тях Кайндли. Под него бе тъмнокосата канийка Сканароу, около четирийсетгодишна, нехарактерно висока и длъгнеста за канийка — вероятно от южното крайбрежно население, първоначално било отделно племе. Лицето й беше грубовато и нашарено с белези, все едно бе живяла между диви котки като сукалче.
Следващият по ранг капитан беше Фарадан Сорт, която бе служила къде ли не и може би беше бранила Стената на бурите — Рутан, който знаеше доста за това, подозираше, че е точно така. Държеше се като човек, който е познал най-лошото и не иска да го преживее отново. Но има преживелици, които човек никога не може да загърби, никога не може да забрави. Освен това Рутан беше видял ецваното на меча на Сорт, а това нещо можеше да се получи само от смъртоносния допир на чудодейна магия.
Рутан беше следващият, а под него две полеви повишения, хенгиецът Фаст, който вече се целеше към званието Юмрук, и един родом от островите пор на име Ънтили Ръм, изтеглен от морската пехота, след като войниците му го бяха белязали за смърт по причини, които само те си знаеха. Въпреки мрачното си минало Ънтили можеше да язди като проклет уикец, тъй че сега командваше леките копиеносци.
— Много мило от твоя страна, че се появи — каза Кайндли.
— Благодаря, капитане — отвърна Рутан и зачеса с пръсти брадата си, докато оглеждаше хаоса в малазанския лагер — Ще имаме късмет, ако можем да потеглим утре.
— Моята рота е готова — заяви Фаст.
— Може би последния път, когато си ги видял — подхвърли с коварна усмивка Сканароу. — Сигурно вече са се пръснали по курвенските палатки.
Изпитото лице на Фаст помръкна.
— Седят и чакат, както заповядах, това правят. Лейтенантите ми се грижат за реда.
— Ако ги бива за нещо, съмнявам се — отвърна Сканароу. — Да гледат как войниците се отегчават, да слушат как дърленето между тях става все по-неприятно и накрая да ги разтървават? Ако имат малко ум в главите, вече трябва да са ги разпуснали кой накъде види.
— Сканароу е права, капитан Фаст — вметна Фарадан Сорт. — Не си струва да държиш прекалено рано отделенията в готовност. Няма да е зле да се вслушаш в съветите на колеги с повече опит.
Фаст кимна сковано.
Рутан Гъд се извърна в седлото, за да огледа ледерийските легиони. Добър ред поддържаха кучите синове, това поне се виждаше ясно. Брис Бедикт ги беше стегнал и те чакаха малазанците търпеливо, като старици, чакащи мъжете им да умрат.
Кайндли заговори:
— Сканароу, Фаст, вие и останалите офицери под командата на Юмрук Блистиг трябва да разбирате от първа ръка проблема, пред който сме изправени всички. Юмрук Кенеб го дърпат на всички страни, когато трябва да се грижи за ротите си, и нищо друго. Нагърбил се е с логистиката за ротите на Блистиг и всички страдаме от това.