— Никаква жар няма у Блистиг напоследък — каза Сканароу.
— Можеш ли да поемеш луфтовете?
Тя примигна.
— Единствената причина да бъда капитан, Кайндли, е, че знам как да поведа войници на битка и знам какво да правя с тях, след като битката почне. Нямам глава за организация. — Сви рамене. — Имам двама прилични лейтенанти, които поддържат реда и се грижат да не зачислят на някой два леви ботуша. Без тях щях да съм зле като Блистиг.
— Логистиката не е проблем за мен — подхвърли Фаст.
Никой не реагира.
Кайндли разкърши гръб и изохка.
— Казват, че докато командвал ейрънския гарнизон, Блистиг бил умен, кадърен офицер.
— Избиването на Седма, а след това и армията на Пормквал, го прекърши — каза Фарадан Сорт. — Изненадана съм, че адюнктата не разбира това.
— Това, което е във възможностите ни, капитани — каза Кайндли, — е да решим как да помогнем на Кенеб. Трябва ни Юмрук, който да не е изтощен и изчерпан.
— Нищо не можем да направим без отдельонните сержанти — заяви Фарадан Сорт. — Предлагам да впрегнем подофицерите си.
— Рисковано е — каза Кайндли.
Рутан изсумтя — неволна реакция, която привлече нежелано внимание.
— Какво ще рече това? — провлече Кайндли.
Рутан сви рамене.
— Може би нас офицерите ни устройва да си мислим, че сме единствените, способни да видим как Висшето командване се разпада. — Погледна Кайндли в очите. — Сержантите виждат по-добре от нас. Привличането им не рискува нищо и може дори да ги успокои, защото ще им покаже, че не сме някаква пасмина слепи глупци, каквото най-вероятно си мислят за нас в момента. — И след като си каза своето, отново замълча.
— Който говори малко, казва много — подхвърли Фарадан Сорт. Вероятно цитираше някого или пък беше поговорка.
— Значи привличаме сержантите — каза Кайндли. — И ги караме да стегнат отделенията. Гуглата знае какво си мисли Брис точно в този момент, но съм адски сигурен, че не е похвално.
Когато Кайндли и останалите подкараха, Сканароу обърна коня си пред Рутан и го принуди да спре. Той я погледна с присвити очи. А тя го изненада с широка усмивка, която преобрази лицето й.
— Старите в моя народ казват, че понякога срещаш хора с рев на морски шквал в очите и тези хора според тях са плували в най-дълбоки води. Сега разбирам какво са имали предвид. Но не виждам в теб шквал. Виждам проклет тайфун.
Той бързо извърна поглед и зарови пръсти в брадата си.
— Само изпускане на газове, Сканароу.
Тя се засмя.
— Щом казваш. Избягвай суровите зеленчуци, капитане.
И подкара след другите.
„Рибари. Теб, Сканароу, с хубавата ти усмивка, трябва да избягвам. Лошо.“
„Греймейн, ти казваше, че от двама ни аз съм по-големият късметлия. Грешеше. И ако призракът ти чуе името си, спести ми ехото на смеха.“
Заслуша се, но чу само вятъра, а в неговия стон нямаше и нотка смях.
— Дий, конче.
Корик изглеждаше ужасно, треперещ и с подивял поглед. Едва се дотътри в лагера на отделението. Тар се намръщи.
— Напомняш ми за жалък смъркач на д’баянг, войник.
— Ако с оная треска върви и параноя, то си е същото — каза Кътъл. — Сядай, Корик. Утре ще се возиш във фургона.
— Просто бях болен — простена уморено Корик. — Виждал съм смъркачи на д’баянг в търговските депа и не ми харесва да ме сравняват с тях. Много отдавна съм дал клетва никога да не бъда толкова глупав. Просто бях болен. Дайте ми няколко дни и ще съм достатъчно здрав, за да фрасна с юмрук следващото лице, което ще ми издудне за д’баянг.
— Е, така вече е по-добре — рече Смайлс. — Добре дошъл в строя.
Коураб излезе от една палатка с оръжейния колан на Корик.
— Наточих и смазах меча ти, Корик. Но на колана май ще му трябва още една дупка. Трябва да понатрупаш малко месце по кокалите.
— Благодаря, мамче. Само няма да ми предлагаш цица, нали?
Корик седна на един стар сандък за муниции и се зазяпа в огъня. Вървенето го беше изтощило, прецени Тар. Всички войници, които бяха хванали треската, бяха същите. Варовитата вода беше подействала, но макар да се бяха съвзели, болните бяха изтощени до един.
— Къде е Фид? — попита Корик.
Ботъл — беше се изтегнал на земята с навито походно одеяло под главата и парцал на очите — се размърда. Примига на късната следобедна светлина и отвърна:
— В момента изрежда гафовете ни. На една от ония тайни срещи на всички сержанти.
— Радвам се да чуя, че е тайна — изсумтя Тар.
— Никакви гафове нямаме — рече Смайлс. — Освен твоите, ефрейтор. Ей, Ботъл, какво друго си говорят?