Ботъл не беше много заинтригуван, но все пак попита:
— Добре гори, нали?
— Изобщо не гори. Това е красотата на синята, приятел. — Хедж се засмя. — И пламъче няма, нито струйка дим. Работим и по други, разбира се. „Ядачи“, „плъзгачи“, „шмекери“. Имам и две щурмови оръжия — местен арбалет и катапулт, слагаме глинени глави на стрелите. — Само дето не подскачаше от въодушевление, докато водеше Ботъл през лагера. — Първото ми отделение всички ще са сапьори с който каквито дарби още има. Мислех си — представи си цяла армия Подпалвачи на мостове, да речем, пет хиляди, всички обучени като морска пехота, разбира се. С тежки, с магове, диверсии и лечители, но всеки от тях в същото време е обучен за сапьор, инженер, нали?
— Звучи ужасяващо.
— Нали? Ето онази палатка. Бързака е вътре. Поне каза, че ще е там, като се върне от командната палатка. Ти върви, аз трябва да си събера отделението.
И Хедж се отдалечи.
Ботъл се опита да си представи пет хиляди Хедж с истинския Хедж начело. „Дъх на Гуглата, ще ми се цял континент да има между мен и тях. Дори два.“ Потръпна и се запъти към палатката.
— Бързак? Вътре ли си?
Платнището на входа потрепери.
Намръщен, Ботъл се наведе и се мушна вътре.
— Престани да ни шпионираш с адюнктата — каза му магьосникът за добре дошъл. Беше седнал кръстато в другия край. Пред него на пода на палатката се издигаше купчина от нещо като детски куклички.
Ботъл седна и попита:
— Може ли да си поиграя?
— Много смешно. Повярвай ми, не държиш да си играеш с тези неща.
— О, не знам. Баба ми…
— Опитвам нишки, Ботъл. Искаш ли да се оплетеш в това?
Ботъл се дръпна рязко назад.
— Ъъ, не, благодаря.
Бързия Бен оголи малките си бели зъби.
— Загадката е, че тук има поне три, които не мога да идентифицирам. Жена, момиче и някакъв брадат кучи син, когото усещам толкова близо, че мога да го заплюя.
— За кого са вързани?
— Баба ти те е учила твърде много, Ботъл. Вече казах на Фидлър да гледа на теб като на нашия ашик в дупката. Скрития ни коз. Да, опитах се да го разбера това, но чилето все още е малко объркано, както виждаш.
— Много бързаш — каза Ботъл. — Остави ги да се поразхлабят сами.
— Може би.
— И за какво трябва да сте толкова тайнствени с адюнктата? Ако ще съм ви скритият коз, трябва да знам такива неща, за да знам какво да правя, когато се наложи.
— Може да е тя — разсъди Бързия Бен, — или може да е Т’амбър. Надушили са ме, Ботъл. Приближили са се повече, отколкото е успявал някой някога, и това включва Уискиджак. — Замълча и се намръщи. — Може би Каллор. Може би Рейк — да, Рейк може би го разбра достатъчно ясно — чудно ли беше, че го отбягвах? Е, Готос със сигурност, но…
— Висш маг — прекъсна го Ботъл, — какви ги говориш?
Бързия Бен се сепна и го изгледа сърдито.
— Разсеях се, извинявай. Няма нужда да я шпионираш — Лостара видя плъха и за малко да го клъцне на две. Успях да се намеся, измислих там нещо, че е за гадаене. Ако се появи нещо съществено, ще те уведомя.
— Шепот в черепа ми.
— Тръгнали сме към хаос, Ботъл. Адюнктата се състарява пред очите ми, докато се мъчи да измисли път през Пустинните земи. Опитвал ли си да яхнеш душа и да влезеш в нея? Кълбо от мощни енергии, огромни слепи петна и хиляди пластове враждуващи ритуали, осветени места, прокълнати дупки, ями с кръв. Опитвам се и свят ми се завива, главата ми ще се пръсне, вкус на кръв усещам в устата си.
— Призракът на портал — отрони Ботъл.
Очите на Бързия Бен лъснаха в тъмното.
— Зона на влияние, да, но онази призрачна порта скита — тя дори вече не е там, в Пустинните земи, искам да кажа.
— Източно от Пустинните земи. Там ще я намерим и натам сме се запътили, нали?
Бързия Бен кимна.
— По-добре призрачното, отколкото истинското.
— Истинското ти е познато, а, Висш маг?
Бързия Бен извърна поглед.
— Тя го реши всичко, съвсем сама. Твърде хитра е, твърде непредвидима.
— Смяташ ли, че има връзка с брат си?
— Не смея да питам — призна Бързия Бен. — Като Дужек е в това отношение. За някои работи човек просто не пита. Но знаеш ли, това би могло да обясни много неща.
— Но тогава се запитай следното — каза Ботъл. — Ако няма, тогава какво?
Магьосникът помълча дълго. После въздъхна.