— Може би малко вино ще отмие вкуса на пепел? — предложи Бъг.
— Няма да навреди. Налей ни, моля. Ти, страж, ела и се присъедини към нас — стърченето там сигурно е ужасно досадно. Няма нужда да зяпаш така, уверявам те. Свали го този шлем и се отпусни — в края на краищата пред вратата има друг страж. Нека той поеме допълнителното бреме на бдителността. Разкажи ни за себе си. Семейство, приятели, любими занимания, скандали…
— Ваше величество… — опита се да го спре Бъг.
— Или просто ела при нас да пийнем и изобщо не се чувствай задължен да говориш. Това ще е един от онези антракти, които бързо ще бъдат заличени във величавите истории на велики и нищожни крале. Седим насред обърканите събития, несведущи за никакви поличби или каквато буря там ни чака зад незнайния хоризонт. А, благодаря ти, Бъг… моя кралице, приеми този бокал и ела седни на коляното ми — о, не прави тази физиономия, трябва да композираме подобаващата сцена. Аз настоявам, а тъй като съм кралят, мога да го направя, или поне така прочетох някъде. Така, а сега да видим… да, Бъг, остани прав там — о, разтриването на челото е съвършената поза. А ти, прескъпи ми страж — как успя да скриеш всичката тази коса? И как така и не бях разбрал, че си жена? Все едно, ти си една неочаквана радост — оу, успокой се, жено — ох, то май аз трябва да се успокоя. Извинявам се. Жени в униформа и прочие. Страж, този полюшващ се шлем е великолепен, между другото, пийни, моля те, и ни покажи харесва ли ти качеството, да, точно така, ох, идеално!
— Значи, току-що ми хрумна, че ни липсва нещо съдбовно важно — продължи кралят. — Да, художник. Бъг, имаме ли дворцов художник? Трябва ни художник! Намери ни художник! Никой да не мърда!
12.
Когато поведеше воините си, Марал Еб, бойният водач на клана Баран от Бялото лице на баргастите, обичаше да си представя, че е върхът на остро копие, жаден да порази и безпогрешен в своя удар. Резки червена охра разсичаха бялата боя на смъртната му маска и продължаваха на раздрани бразди по ръцете му. Гъвкавата му бронзова ризница и пола бяха с ръждивия оттенък на отдавна засъхнала кръв, а увенчаните с червено шипове на бодливо прасе, щръкнали от плитките на черната му мазна коса, потракваха, докато тичаше пред своите четири хиляди закалени воини.
Вонята на отсечените глави, които се поклащаха на върховете на обкованите с желязо щандарти зад бойния водач, докарваше позната лютива тръпка в дъното на широкия му сплеснат нос и лепкав вкус на небцето и той беше доволен. И особено доволен от това, че двамата му по-млади братя носеха два от тези щандарти.
Късно вчерашния следобед се бяха натъкнали на керван на ак’рините. Жалка половин дузина пазачи, петима колари, търговката и семейството й. Бърза работа, но все пак приятна със своята краткост и покварена единствено от това, че търговката промуши с нож дъщерите си, а след това си преряза гърлото — жестове на впечатляващ кураж, които обаче отнеха забавлението на воините му. Дребните кончета бяха заклани и изядени на нощния пир.
Бойният отряд бързаше на запад. След седмица щяха да стигнат Свободното тържище Крин, центъра на цялата източна търговия с Ледер. Марал Еб щеше да избие всички и да завладее кервансарая и всички търговски фортове. Щеше да стане богат и да направи народа си могъщ. Триумфът му щеше да извиси бараните до положението, което с право заслужаваха сред Белите лица. Онос Т’уулан щеше да бъде свален и другите кланове щяха да се стекат при Марал. Щеше да основе империя, да продаде в робство всички ак’рини и д’расилани, докато равнините не станат само на баргастите и на никой друг. Щеше да наложи тежки тарифи на сафините и Болкандо и щеше да построи огромен град в Крин, да вдигне палат и непревзимаеми крепости по границите.