„Ак’рини. Набег… Ще пролеем кръв все пак!“ Викна на трите бойни кучета и те драснаха към лагера. Огледа се и видя, че стражите с него, двама от лявата му страна, трима отдясно, също са видели и чули врага. Псетата цепеха надолу право към лагера… който изведнъж се бе разбунил…
Да, ак’рините бяха направили ужасна грешка.
Камз видя един от конниците да препуска право към него и намести дългото копие в ръката си. Чудесен кон. Щеше да е първият му трофей за този ден.
А след това видя как по хребета зад първите разпръснати ездачи блясват безброй островърхи шлемове: ослепителна мълния, издигнала се като гребена на желязна вълна, а под нея — блясък на люспеста броня…
Камз неволно отстъпи назад, объркан и изумен. Конникът се приближаваше към него.
Беше опитен воин. Можеше да прецени за миг броя и пресмяташе, докато гледаше спускащите се надолу редици. „Духове на бездната! Двайсет… не, трийсет хиляди… и още! Трябва да…“
Първата стрела го порази високо между шията и дясното рамо. Той залитна, но се окопити и погледна към връхлитащия конник… И втората стрела го прониза като огън в гърлото.
Щом кръвта плисна по гърдите му, мухите налетяха.
Боен водач Талт разклати с език единствения си останал горен кучешки зъб и се взря намръщено в конните воини в далечината.
— Дърпат ни все напред и напред и изобщо не се обръщат да се бият! Ние сме в земя на страхливци!
— Значи трябва да я прочистим — изръмжа Бедит.
— Думите ти кънтят като мечове по щитове, стари приятелю. Тези ак’рини са пъргави като антилопа, но селата им не са толкова пъргави, нали? Когато почнем да избиваме децата им и да насилваме младите им, да палим колибите им и колим конете им — е, тогава ще се бият с нас!
— Или ще бягат в ужас. Мъчението ги убива бързо — видяхме го това. Безгръбначни са. — Бедит посочи с върха на копието си. — Мисля, че тук сами трябва да изберем пътя си. Опитват се да ни отклонят от селото си.
Талт огледа далечните ездачи. Не повече от трийсет — бяха ги забелязали на разсъмване на едно далечно било. Той почти беше изтощил воините си в усилието да ги догонят. А цялата войнственост на ак’рините се беше изчерпала с няколкото стрели, хвърлени срещу баргастите. Жалка работа. Бойният водач погледна към воините си в подножието на хълма. Осемстотин мъже и жени, бялата боя вече нашарена от пот, повечето насядали и оклюмали от жегата.
— Ще дам почивка.
— Аз ще остана тук — каза Бедит.
— Ако тръгнат, надуй рога.
Талт се поколеба, обърна се и примижа към буреносните облаци на югозапад. Насам идваха, да.
— На пътя й сме на тази буря — каза Бедит. — Но пък няма да е зле да ни поохлади.
— Гледай да си слязъл от хълма, преди да е дошла — посъветва го Талт. — И дръж това копие ниско.
Бедит кимна, ухили се и потупа с ръка костения си рогат шлем.
— Кажи на глупаците долу, дето носят желязо на шлемовете си.
— Ще им кажа. Макар че ак’рините са тези, дето трябва да се притесняват.
Бедит се изсмя.
Талт се обърна и затича надолу към воините си.
Инталас, третата дъщеря на Скиптър Иркулас, се наведе напред от седлото.
— С тях е свършено — каза Сагант до нея.
Тя кимна, но някак разсеяно. Целия си живот бе преживяла по тези равнини. Понесла беше най-яростните бури — помнеше как веднъж бе видяла сто мъртви бедерина на един склон, всички убити от мълнии, — но никога досега не беше виждала такива облаци.
Конят под нея трепереше.
— Мисля, че имаме време да ударим веднага — каза Сагант. — Да приключим бързо и да се опитаме да изпреварим бурята.
Инталас помисли за миг, после пак кимна.
Сагант се засмя, отдели се от малката група конни съгледвачи и препусна към невидимата за баргастите засада — три крила ак’рински конни стрелци и копиеносци плюс деветстотин бронирани и въоръжени с брадви ударни бойци: общо близо три хиляди воини. Щом се приближи, махна с ръка и остана доволен, като видя живостта, с която се отзоваха бойците.
Големият успех на Скиптъра се основаваше отчасти на умното заимстване на по-добрите качества на ледерийската военна система — пехотинци, способни да поддържат стегнати, дисциплинирани редици, първо, и придържане към доктрината на водене на бой по формирования, както и избиране на терена на самата битка.
Примамването на баргастите все по-напред, докато се изтощят, подвеждането им право към очакващата ги тежка пехота, въвличането им в сражение, в което Белите лица не можеха да се надяват на победа — Инталас добре се беше научила от баща си.