Да, това крехко чуждо същество плачеше. За Риток.
Много скоро щеше да се обърне. Щеше да направи това, което бе направил Риток. Но не точно. Нямаше смисъл да се опитва да убива. Осакатяването бе по-полезна тактика. Щеше да рани колкото може повече от тях и така да намали броя на годните да преследват Гунт Мач и дестраянта.
Щеше да приложи умения, които Риток все още не бе научил и никога вече нямаше да научи. Саг’Чурок можеше и да не е Войник Ве’Гат, но все пак щеше да ги изненада.
„Гунт Мач.“
„Да, любими.“
Саг’Чурок остърга мечовете си един в друг.
— Не! — изпищя Калит. — Да не си посмял да ни оставиш! Саг’Чурок — забранявам ти!
„Дестраянт. Аз ще успея там, където Риток не успя. Моят живот ще ви откупи ден, може би два, и трябва да направите така, че времето да ви стигне.“
— Спри! Аз се помолих! Не разбираш ли? Те казаха, че ще се отзоват!
„Не знам за кого говориш, дестраянт. Чуй добре думите ми. Гнездото Ацил ще умре. Матроната е обречена, и всички във Вкоренения. Гунт Мач носи моето семе. Тя ще е новата Матрона. Намери своя Щит-наковалня и своя Смъртен меч — тримата ще бъдете Стражите Дж’ан на Гунт Мач, докато тя роди свои.“
„Тогава Гунт Мач ще ви освободи.“
„Това не е твоя война. Това не е твоят край — нашият е.“
— Спри!
Саг’Чурок се приготви да й заговори отново, въпреки все по-голямото усилие, което му струваше. Щеше да й каже за възхищението си — и за своята вяра в нея — и за удивлението си, че изпитва такива чувства към човешко същество. Бяха дребни неща, твърде слаби, за да се сметнат за какъвто и да е дар, но щеше да…
В далечината напред се появиха фигури. Не беше врагът. Нито бяха родени или отгледани от Матрони. И не бяха човешки същества също така, осъзна Саг’Чурок.
Изправени и неподвижни, с готови за бой оръжия.
Четиринадесет всичко. Докато Саг’Чурок и Гунт Мач бързо се приближаваха, започнаха да се открояват подробности. Непознатите бяха мършави, почерняла груба броня загръщаше телата и крайниците им. Издължените набузници на странните им шлемове стърчаха извити напред под брадичките. Разкъсани забрала от черна метална оплетка. Дебели опърпани зацапани наметала, боядисани някога в наситено тъмножълто, обшити със сребриста козина.
Саг’Чурок видя, че седем от странниците държат в облечените си в метални ръкавици ръце дълги мечове с тесни лезвиета от синкава стомана с предпазител с форма на полумесец и малки кръгли щитове. Видя други двама с по-тежки едноостри брадви и релефни кръгли щитове, покрити с пъстри кожи. Трима с обковани с желязо копия с широки върхове. И още двама, застанали зад останалите с готови за мятане прашки.
А около всички тях, плъзнала по лекото възвишение, на което чакаха, по земята и камъка искреше слана.
Неверие порази Саг’Чурок като удар на чук.
Това не беше възможно. Това… никога не беше се случвало. „Невъзможно… кой ги е хвърлил тук? Врагове ли са, или съюзници. Но не, не може да са съюзници.“
„Освен това, както всички знаем, джагътите винаги воюват сами.“
— Ето! — извика Калит и посочи. — Аз се помолих! Ето — тичайте към тях — бързо! Бранители на Портата!
„Дестраянт — чуй ме. Тези няма да ни помогнат. Нищо няма да направят.“
— Грешиш!
„Дестраянт. Те са Джагът. Те са…“
„… невъзможно.“
Но Гунт Мач бе променила посоката си, тичаше право към чакащите воини. Саг’Чурок затича до нея, все още стъписан, все още объркан, все още без да разбира…
И тогава двамата с Гунт Мач доловиха миризмата, лъхаща от Джагът, бликаща от замръзналата земя около тях.
„Дестраянт, внимавай! Те са немрящи!“
— Знам какво са — сряза го Калит. — Спри, Гунт Мач — спри да се отдръпваш — стой тук, не мърдай. — А след това се смъкна от гърба на Дъщерята.
„Дестраянт, нямаме време…“
— Имаме! Кажи ми, колко ни преследват? Колко?
„Каста. Петдесет. Вече четиридесет и девет. Четирима владеят Кеп’ра, магически оръжия. Корона ги предвожда, носят се като един.“
Тя погледна на северозапад.
— Колко далече са?
„Очите ти скоро ще ги открият. Те… яздят.“
— Какво яздят?
Саг’Чурок щеше да й изпрати образ, но тя вече бе извън такива неща. Затваряше ума си.
„Изковани… крака. Неуморни са.“
Дестраянтът кимна и се обърна към джагътите.
— Бранители. Мислех да видя… познати лица.
Един от копиеносците пристъпи напред.