Унищожаването на добра храна не беше чак такава варварска жестокост, но чувството зад жеста не беше много по-различно от това на онези блурски стражи, ако питаха него. Ако не бяха престъпленията, предизвикали тази война, хундрилите щяха да платят в чисто злато за това зърно. Да, така се разпадат нещата, когато глупостта отмъкне короната. Войната е най-крайният разпад на цивилизоваността, както и на простата логика, впрочем.
В другия край на равнината, може би на една пета левга, армията на Болкандо се беше подредила по накъсаната верига ниски хълмове. В самия център насред пътя имаше легион от може би три хиляди тежка пехота, с черна броня, по която проблясваше златна украса също като на правоъгълните им щитове. От средата на този легион се издигаше малка гора от знамена.
— Ганап, казват, че твоите очи са най-острите сред вестоносците Сълзи — кажи ми какво виждаш на онези знамена.
Младата жена извади парчето ръждивец от устата си, изплю кафявия сок и чак тогава отвърна:
— Виждам корона.
Гал кимна.
— Така.
Баргастите се виждаха на левия фланг, както беше забелязал Йелк. Редиците им бяха неравни, като някои от наемниците бяха насядали на земята, смъкнали шлемове и захвърлили щитове. Високите пръти, които се издигаха зад тях, бяха увенчани с човешки черепи и плитки коса.
Вдясно от централния легион земни укрепления бяха нашарили билата и от склоновете на хълмовете и над окопите бяха щръкнали дълги копия. Вероятно редовна войска, прецени Гал. Хлъзгава дисциплина, зле обучени, но достатъчно на брой, за да задържат всеки противник достатъчно, докато центърът и левият фланг заобиколят, след като бъде разбита атаката, която Гал можеше да хвърли срещу тях.
Зад тези три елемента, развърнати по крилата, бяха стрелците и леката пехота.
— Йелк, кажи ми как би влязъл в бой с това, което виждаш тук.
— Не бих, Боен водач.
Гал го погледна през рамо и очите му блеснаха.
— Продължи. Ще подвиеш опашка и ще побегнеш ли? Ще се предадеш? Ще трепериш от страх в напълнените гащи и ще молиш за мир? Ще избълваш безкраен низ от отстъпки, докато прангите не щракнат около глезените на всеки жив хундрил?
— Ще развърна своите крила и ще остана на място през по-голямата част от деня, Боен водач.
— А след това?
— На стъмване ще се оттеглим от бойното поле. Изчакваме, докато слънцето се смъкне съвсем, а след това се измъкваме от двете страни и заобикаляме вражеската армия. Ще ударим малко преди разсъмване, отзад, с горящи стрели и хаос. Подпалваме обоза им, разпръсваме стрелците им, а след това захапваме легионите им отзад. Ще атакуваме на вълни, с половин камбана между тях. До обед ще сме се махнали.
— И ще ги оставим да пълзят окървавени към града си…
— Ще ги удряме непрекъснато при това отстъпление…
— И ще изразходвате всичките си стрели?
— Да. Все едно, че имаме милиони, Боен водач, безкрайни запаси. И щом ги подгоним през градските порти, ще са готови да просят мир.
— Хундрилите наистина са децата на Колтейн! Ха! Браво, Йелк! Хайде сега да се срещнем с този крал на Болкандо и да преценим добре огорчението в очите му!
Шестима роби изнесоха оръжието и бронята. Златният филигран по черните железни плочи на гръдната броня блестеше като вадички слънчев огън. Металната шапка на шлема изобразяваше гърчещи се змии с разтворени челюсти, а издължената рачешка опашка бе от лъскаво светло сребро. Щом се люшнеха напред, окачените на панти набузници щракваха и се заключваха срещу предпазителя над носа. Кралският полумесец на Болкандо украсяваше нараменниците, а набедрениците бяха от люспесто черно. Широкият меч с право острие и тъп връх лежеше в лъскава ножница с изключително пищна изработка, предназначена сякаш да прикрие простата му функционалност.
Всичко това бе подредено грижливо върху дебел пурпурен килим, развит на пътя, а робите стояха на колене и чакаха на три от четирите страни.
Кралица Абрастал пристъпи от четвъртата страна, зяпна въоръжението и каза:
— Това е нелепо. Дайте ми шлема, оръжейния колан и ръкавиците — ако трябва да нося останалото, няма да мога дори да се движа, още по-малко да се бия. Освен това — добави тя и изгледа намръщено пребледнелите си съветници — едва ли изглежда вероятно да замислят измяна — предполагаемият им Боен водач и две кутрета… срещу моята охрана от десетима. Трябва да са самоубийци, а досега не са показвали подобни слабости, нали?