— Боен водач Гал — заяви тя, когато воинът спря на две крачки пред нея. — Аз съм Абрастал, командир на легион Евъртайн и кралица на Болкандо.
Очите му весело обходиха подредените зад нея легионни телохранители в тежка броня.
— И тези ли са войниците, които командвате, ваше величество? Тези… колци за палатки? Когато ги връхлети хундрилският вихър, ще държат ли здраво?
— Можете да проверите, Боен водач.
Той изсумтя и отвърна:
— Ще удържат, сигурен съм, дори палатката, която наричате кралство, да е раздрана на дрипи зад тях. — Сви рамене. — Ще внимаваме да не се спънем в тях, когато си тръгнем. Все едно, доволен съм, че първата титла, с която се представихте, беше на командир. Това, че също така сте кралицата, имаше привкус на нещо добавъчно. Ако се съди по това, трябва ли да допусна, че тези преговори ще са между командири?
— Не съвсем — отвърна Абрастал.
— Значи това, което имате да кажете този следобед, обвързва самото кралство, включително вашия съпруг, краля?
— Да.
Той кимна.
— Добре.
— Желая да чуя от вас списъка ви от жалби, Боен водач.
Косматите му вежди се вдигнаха.
— Защо? Нима ще се дразним с проблеми около тълкуването? Вашите търговци изнудваха хундрилите и явно имаха подкрепата на военните. Взехме презрението им към нас, ударихме ги с него по задниците и сега сме на един ден от стените на столицата ви. И ето ви вас, опитвате се да преградите пътя ни. Ще се бием ли, или ще търсим мир?
Абрастал го изгледа.
— Градът зад мен има стени и укрепления, Боен водач. Вашите конни воини не могат да се надяват да го завземат. Какво тогава ви остава? Да опустошите околностите, докато не остане нищо.
— По-лесно ще ми е да храня воините си, отколкото на вас да храните град, пълен с десетки хиляди бежанци.
— Ще се опитате да ни подложите на глад?
Гал сви рамене.
— Ваше величество, Болкандо е загубило тази война. Ако толкова държите, можем просто да се наложим със сила. Хвърляме вас и цялото ви родословие в най-близкия кладенец и го запечатваме.
Абрастал се усмихна.
— О, богове. Ето че показвате колибарските си корени, Боен водач Гал. Преди да ви кажа за изнурителната логистика, свързана с управлението на кралство, чиито граждани смятат заговорничеството за своя религия, се налага да ви запозная с някои други подробности. Да, вашите воини ни създадоха доста неприятности, но далеч не сме победени. Моят легион Евъртайн — да, той е мой, не на краля, нито на кралството — никога не е бил побеждаван. Всъщност никога не е отстъпвал и една крачка в сражение. Моля, хвърлете храбреците си срещу желязната ни стена. Ще натрупаме мъртъвците на два етажа около нас. Но не мисля, че ще имате този шанс, уви. Стигнем ли до битка тук, Боен водач, вие ще бъдете унищожени. Изгорените сълзи на Хундрил ще престанат да съществуват, сведени до няколко хиляди роби с чудати татуировки.
Гал изкашля храчка, обърна се и я изплю. После обърса устата си и каза:
— Ваше величество, докато ние с вас си стоим тук, вашите две щипала на фланговете ги подрязват на чуканчета. Дори да се захапем с армията ви, едва ли ще останем вкопчени достатъчно дълго, докато успеят да дойдат някакви подкрепления, които бихте могли да изхрачите. — Махна пренебрежително с нашарената си с белези ръка. — Това позьорство е безсмислено. На колко дни път оттук са перишите? Ще прегазят полка ви Евъртайн и ще го смажат, въпреки всичката хубава позлата по тия брони. — Тя понечи да заговори, но той вдигна ръка да я спре. — Още не съм споменал за най-лошото, срещу което ще се изправите — Ловците на кости. Сред моите хора се вихрят безкрайни спорове кои са най-великите войници, които светът някога е познавал… а, виждам на лицето ви, че си мислите, че се перчим да сме едните, но не. Не, говоря за уикците на Колтейн срещу морските пехотинци на Малазанската империя. — Зъбите му лъснаха в мрачна усмивка. — Имате късмет, че вече няма уикци между Ловците на кости, но уви, има доста много морски пехотинци.
Думите му бяха последвани от дълго мълчание. Най-сетне Абрастал въздъхна.
— Какви са исканията ви?
— Вече имаме достатъчно плячка, ваше величество, тъй че сме готови да ви я продадем обратно — за храна, вода, животни и фураж. Но срещу цената на моите воини, убити или осакатени в тази война, ще заплатим не повече от една трета от истинската цена на това продоволствие. След като тези уговорки бъдат изпълнени за наше удовлетворение и след като се съединим отново със Сивите шлемове на перишите, ще напуснем кралството ви. Завинаги.