— Боен водач — продължи съгледвачката. — Засадата бе планирана съвършено от Ведит. Всеки отряд се зае със задачата си, макар всички да знаехме, че е паднал — направихме го за него, за да го почетем както трябва. Врагът беше разбит. Хиляда и четиристотин мъртви болкандо, останалите обезоръжени и подгонени в бяг из околностите. Имаме деветнайсет мъртви и петдесет и един ранени.
Погледът му се върна на нея.
— Благодаря ти, Рафала. Крилото сега е твое.
— Ще бъде наречено Ведит.
Той кимна и каза:
— Погрижи се за ранените.
Върна се в палатката и спря объркан, не знаеше какво да направи, къде да отиде. Не знаеше защо изобщо е тук.
— Чух — каза тихо жена му. — Ведит трябва да е бил добър воин, добър командир.
— Беше млад — каза Гал, все едно това беше важно, все едно беше важно да го каже — а не беше.
— Братовчедът на Малак, Тарат, има син на име Ведит.
— Вече няма.
— Играеха си с нашия Кит Анар.
— Да — каза Гал изведнъж и я погледна с блеснали очи. — Точно така. Как съм могъл да го забравя?
— Защото беше преди петнайсет години, съпруже. Защото Кит не преживя след седмия си рожден ден. Защото се разбрахме да погребем спомените си за него, чудесния ни първи син.
— Не съм казвал такова нещо, нито ти!
— Да. Не беше нужно. Споразумение? По-скоро кръвна клетва. — Тя въздъхна. — Умират воини. Умират деца…
— Престани!
Тя се надигна и простена от усилието. Видя сълзите, които той не можеше да изтрие, и протегна ръка.
— Ела тук, съпруже.
Но той не можеше да помръдне. Краката му бяха като пуснали корени дънери.
— Всеки миг във всеки ден нещо ново идва с плач на света — каза тя. — Отваря очи, които едва могат да виждат. И докато идват, други неща си отиват.
— Аз му дадох тази заповед. Аз лично.
— Такова е бремето на един Боен водач, съпруже.
Той едва надви хлипа.
— Чувствам се толкова самотен…
Тя хвана ръката му.
— Това е истината, пред която се изправяме всички. Оттогава имах седем деца, и да, повечето от тях са твои. Чудил ли си се някога защо не мога да се откажа? Какво е това, което кара жените отново и отново да изстрадват това? Чуй добре тази тайна, Гал: то е защото да носиш дете означава да не си сама. А да загубиш дете означава да си толкова самотна, колкото никой мъж не би могъл да изпита… освен навярно сърцето на владетел, водач на воини, Боен водач.
И той усети, че отново може да я погледне в очите.
— Напомняш ми.
Тя разбра.
— И ти на мен, Гал. Твърде лесно забравяме, и твърде често напоследък.
Да. Той усети мазолестата й ръка в своята и нещо от самотата му се отчупи, откърши се. Гал прокара ръцете им по издутия й корем.
— Какво ли очаква този? — зачуди се на глас.
— Това не можем да кажем, съпруже.
— Днес ще съберем всичките си деца. Ще вечеряме като семейство — какво мислиш?
Тя се засмя.
— Почти мога да видя лицата им — всички около нас. Погледите им, толкова озадачени, объркани. Какво ли ще си помислят?
Гал сви рамене. Изведнъж се почувства отпуснат, стегнатото в гърдите му изчезна с едно поемане на дъх.
— Събираме ги не заради тях, а заради теб и мен, Ханават.
— Тази вечер — каза тя и кимна. — Ведит отново играе с нашия син. Мога да ги чуя как викат и се смеят, а небето е пред тях и е безкрайно.
Много искрено — за първи път от години — Гал взе жена си в прегръдката си.
15.