Беше убил кучето на момчето, а сега щеше да убие момчето. Да мушне ножа в корема му с ръка над устата му, за да заглуши писъците. Голям камък, с който да строши черепа и да обезобрази лицето, защото никой не обича да гледа лице на мъртво дете, особено замръзнало в болка. Никакво желание нямаше да гледа полусклопените очи, които не виждат нищо, станали плоски след излизането на душата. Да, щеше да го обезобрази и след това да го хвърли в някое дере.
Близначките бяха предназначени за нещо далеч по-сложно. Щеше да им счупи краката. После да им върже ръцете. Щеше да накървави и двете, но не жестоко, защото не беше от онези, които жадуват да насилват, нито жени, нито деца. Но щеше да им даде семето си, за да го занесат на боговете.
Тази нощ на убийства бе за баргастите. За поправянето на грешки. За края на родословието на един узурпатор и изкореняването на позора на Хетан. Онос Т’уулан не беше от клановете на Бялото лице. Не беше дори баргаст.
Все едно. Вестта бе дошла. Онос Т’уулан беше мъртъв — убит от Бакал, който си беше счупил ръката при забиването на ножа — беше го забил в сърцето на Бойния водач. Предстоеше борба за власт — Сатанд Грил знаеше добре, че Секара се е спряла на бойния главатар на бараните Марал Еб. Но за Сатанд — и за мнозина други сред сенаните — Бакал имаше повече право на това и Сатанд щеше да го подкрепи. Още кръв за проливане, докато нещата се решат. Повечето бяха съгласни с това.
Секара Омразната. Съпругът й, онзи идиот Столмен. Марал Еб и двамата му подли братя. Новият Боен водач щеше да е сенан — никой друг клан не беше толкова могъщ в края на краищата, дори бараните.
Трябваше да стане бързо — всичко. Армията на проклетите ак’рини идваше.
Сатанд Грил застъпва безшумно в тъмното — хлапетата трябваше да се връщат вече. Дори те не бяха толкова глупави, че да останат навън след залез-слънце, при огладнелите вълци и тръгналите на лов мародери ак’рини. Тъй че… къде ли бяха?
От стана зад него долетя писък.
Беше започнало.
Три жени влязоха в шатрата. Хетан ги познаваше всичките. Видя как тръгнаха към нея и изведнъж всичко стана съвършено ясно, съвършено понятно. Загадките се отдръпнаха като завеси от дим, издухани от вятъра. „Сега идвам при теб, съпруже.“ Посегна за ножа си и напипа само празната кания на бедрото си — очите й се стрелнаха към плоския камък с останките от последното й ядене, и там я чакаше ножът… и Хетан се хвърли да го грабне.
Не успя. Едно коляно се заби в челюстта й, шибна главата й настрани, нишки кръв се завъртяха във въздуха. Ръце стиснаха китките й, дръпнаха я и я притиснаха на пода.
Юмруци заблъскаха лицето й. Искри изригнаха от очите й. Замаяна, изведнъж почувствала се твърде слаба, за да се бори, тя усети как я превъртат по корем. Груба кожа овърза ръцете й отзад. Пръсти се впиха в косата й и вдигнаха главата й нагоре. Мръсният дъх на Баламит зашепна по бузата й:
— Няма лесен изход за теб, курво. Не, за Хетан е окуцяването — пък и какво му е толкова различното? И с куче би се чукала, ако знаеше как да целува! Сто години да живееш дано!
Хвърлиха я на гръб, а след това я надигнаха отзад, ноктите на Джейвис се забиха дълбоко в подмишниците й.
Хега, дебелата Хега замахна с брадвата.
Предната половина на дясното й стъпало отлетя настрани и Хетан изпищя. Кракът подскочи, плисна кръв. Тя се опита да издърпа другия, но тежката дръжка на брадвата изпращя в капачката на коляното и кракът изтръпна. Брадвата се вдигна отново.
Болката изригна на черен потоп. Баламит се изкиска.
Хетан изгуби свяст.
Крин, чиято племенница бе омъжена за воин гадра и беше издула корем с дете, видя как кучките на Секара извлякоха Хетан от шатрата. Курвата беше в несвяст. Посечените й стъпала оставяха мокра диря, която сякаш пламваше, щом мълниите блеснеха в нощта.
Довлякоха я до най-близкото огнище. Малката Йедин извади нажеженото до бяло плоско острие от жаравата и го притисна в лявото стъпало на Хетан. Месото зацвърча и засъска. Хетан се сгърчи, очите й се оцъклиха. Втори писък процепи въздуха.
Деветгодишната Йедин трепна, но една от кучките я скастри и тя послушно обърна острието и обгори и другото стъпало на Хетан.
Крин се промуши напред и се намръщи, като видя подбелените очи на Хетан и клюмналата й глава.
— Събуди я, Хега. Аз съм първият.
Сестра му се ухили. Още стискаше окървавената брадва.
— Срещу сина ти.
Крин извърна лице отвратен. Момчето беше два пъти по-малко от нея. После кимна рязко.