Не можеше да промени станалото, злодеянието вече бе извършено, но можеше да я отвлече, можеше да й спести месеците, дори години на ужас, които я очакваха.
Загърната в кожи, Баламит крачеше към юртата си. Каква нощ! Твърде много години се беше кланяла на онази кучка, твърде много години се беше отдръпвала от пътя й с наведени очи, както изискваше положението на Хетан като съпруга на Бойния водач. Е, сега курвата плащаше с душата си за всичко това, нали?
Отново превъртя в ума си съдбовния миг, когато Хега замахна с брадвата. И как се сгърчи цялото тяло на Хетан, и как оглушителният писък разцепи въздуха като нож. Някои хора живееха все едно, че привилегията е нещо, с което са се родили, все едно, че всички останали са по-нищожни от тях, все едно, че властта им е неотменима като природна истина. Е, имаше други истини в природата, нали? Събралата се глутница може да повали и най-свирепия вълк.
Баламит се усмихна широко. Дъждът плющеше леден в лицето й. Не просто глутница, хиляда като нея! Присвитите, пренебрегваните, обикновената тълпа, обектите на височайшето презрение. О, това беше велик урок, и още как! И най-сладката истина от всички — още изобщо не беше свършило.
Марал Еб беше глупак, поредният от кучите синове, които си въобразяваха, че проклетите им пръдни могат да купят корона. Бакал беше много по-добър избор — беше Сенан, първо, а бараните не можеха да се мерят с нейното племе… ама толкова нагли бяха, още повече че нямаха нищо общо с убийството на Онос Т’уулан… това беше направо срамота…
Между две купчини покрита с насмолена кожа суха тор изскочи огромна фигура и се блъсна в нея толкова силно, че тя залитна. Понечи да извика сърдито, но непознатият я хвана за ръката, стисна силно и я дръпна към себе си. Острие на нож потъна между ребрата й и преряза сърцето й на две.
Баламит примига във внезапно настъпилия мрак, краката й омекнаха и тя се свлече в калта.
Убиецът й я остави там, без дори да погледне назад.
Огънят най-сетне угасна под дъжда и Джейвис бавно се надигна. Костите я заболяваха ужасно, когато станеше студено, и тази несправедливост я глождеше. Едва-що бе навлязла в петдесетте си години все пак — но сега, след като беше една от силните на деня, можеше да поиска ритуал на изцеряване, който да прочисти гнилото в ставите й, и нямаше да трябва да плаща нищо, нищичко.
Секара бе обещала. А Секара знаеше колко важно е да угоди на съюзниците си.
Животът щеше да е хубав отново, какъвто беше в младостта й. Можеше да вземе колкото мъже си поиска. Можеше да си вземе от най-хубавите кожи, които да й пазят топло нощем. Можеше дори да си купи един-двама роби д’рас, за да мажат с масла кожата й и да я направят отново гладка. Чувала беше, че могат да махат браздите по корема и да стягат провисналите гърди. Можеха да загладят бръчките по лицето й, дори „птичия крак“ между веждите й, насъбрал цял живот негодувание и яд.
Погледна почернелите въглени в краката си и се обърна да си тръгне.
Двама воини стояха пред нея. Барани. Единият беше Кашат, брат на Марал Еб. Другия не го познаваше.
— Какво искате? — попита Джейвис, изведнъж обзета от страх.
— Само това — отвърна Кашат и замахна.
Тя успя да зърне за миг блясъка на острието. Нещо опари гърлото й изведнъж по гърдите й се изля топлина.
Болката в костите й изчезна, а след малко възелът между веждите й бавно се отпусна и направи лицето й, под целувките на дъжда, почти младо.
Малката Йедин се присви до тялото на Хега, вторачена в локвата кръв, която още димеше, макар дъждовните капки да плющяха в нея. Кошмарът нямаше да свърши, а тя все още усещаше горещината на желязото, с което бе обгорила отсечените стъпала на Хетан. Пулсираше като треска нагоре по ръцете й, но не можеше да стигне до студа, стиснал сърцето й.
Такова ужасно нещо, а Хега я беше накарала да го направи, защото Хега знаеше как да кара хората да правят разни неща, особено младите хора. Показваше им онова, опасното нещо в очите си — и нищо повече не бе нужно. А Хетан никога не беше зла, винаги беше мила, нежна и винаги готова да ти намигне добродушно. И Стейви и Сторий също. Винаги разсмиваха Йедин с игрите си, с лудите си хрумвания и хитрини.
Светът изведнъж бе станал тъмен, непознаваем. И гледай сега, някой беше дошъл и беше убил Хега. Опасното нещо в очите й не стигаше, но то пък какво ли стигаше?