„«Ще си взема трона», така каза ти. И хилядата лица, претендиращи за него, всяко едно от тях блеснало ярко за миг и веднага угаснало, всички те се сливат като в мъгла. Толкова много животи — за едно мимолетно мигване. Ако спечелиш, ще имаш своя трон, Ерастас, и ще стоиш зад него като някога, и присъствието ти ще издава лъжовността на смъртните амбиции и мечти, на всеки порив за съвестно управление, за справедливост. За мир и благоденствие.“
„Ще превърнеш всичко в прах — всички мечти на прах, която се изсипва между пръстите им.“
„Но тези човешки същества — те са те загърбили. Не си им нужен да превръщаш в прах всичките им мечти. Не им е нужен никой, за да прави това.“
— Това трябва да обмислим — каза той на Ерастас.
Веждите на Блудния се вдигнаха, единственото му око блесна.
— Кое по-точно, моля?
— Да застанем пред децата ни — младите богове — и да им кажем истината.
— А тя е?
— Всичко, за което претендират, че е тяхно, може да се намери в смъртната душа. Тези богове, Ерастас, не са нужни. Също като нас, те нямат предназначение. Никакво. Също като нас, те са разхищение на пространство. Несъществени.
Ръцете на Блудния потрепериха. Той хвърли камъчетата.
— Само отчаяние ли ще получим от теб, Ашици? Още не сме започнали войната си, а ти вече си капитулирал.
— Да — съгласи се Секул Лат. — Но ти не разбираш напълно това понятие. Има различни видове капитулация…
— Несъмнено — прекъсна го Блудния. — И все пак лицето на всяка от тях е едно и също — лице на страхливец!
Ашици го изгледа с насмешка.
Ерастас стисна юмрук и изръмжа:
— Какво ти е толкова смешно?
— Онзи, който капитулира пред собствените си заблуди, според определението ти, е не по-малко страхлив от всеки друг.
Килмандарос се изправи. Беше се предрешила в тялото на Тел Акаи и все още се извисяваше над тях, но не чак толкова, колкото преди. Усмихна се криво на Блудния.
— Не си играй игри с тогова, Ерастас. Нито на кости, нито на думи. Ще овърже мозъка ти на възли и главата ще те заболи.
Ерастас я погледна ядосано.
— За глупак ли ме смяташ?
Усмивката изчезна.
— Явно ти го смяташ за такъв.
— Когато мислиш с юмруците си, не се оплаквай, че изглеждаш глупав на другите.
— Но аз също се оплаквам с юмруците си — отвърна тя. — И когато го правя, дори и ти нямаш друг избор, освен да слушаш, Ерастас. Тъй че внимавай, защото съм в настроение да се оплаквам. Стояхме тук цялата нощ, докато етерът отвън пробуди нещо за живот… нервите ми са кипнали дори тук, където всичко е безжизнени руини. Казваш, че си призовал другите. Къде са тогава?
— Идват — отвърна Блудния.
— Колко?
— Достатъчно.
Ашици се изненада.
— Кой ти се опълчва?
— Не е опълчване! По-скоро… длъжен ли съм да се обяснявам?
— Би могло да помогне — каза Секул Лат.
— Не ми се опълчват по свой избор. Драконъс… в Драгнипур едва ли би могъл да чуе нещо. Гризин Фарл е мъртъв, мисля. Телесната му плът вече не съществува. — Поколеба се и добави намръщено: — Само Ардата успя да ми се изплъзне, но пък от нея никога не е имало кой знае каква полза, нали?
— Тогава къде…
— Виждам една — рече Килмандарос и посочи на север. — Кълна се във вкуса на кръвта, благоразумна е, че е приела тази форма! Но, о, надушвам миризмата на Елейнт по нея!
— Обуздай се — каза й Ерастас. — Мъртва е от твърде дълго, за да можеш да надушиш нещо.
— Казах…
— Въобразяваш си, нищо повече. Дъщерята на Тиам не надживя майка си — това същество е приело Ритуала на Телланн — по-малка е, отколкото беше някога.
— По-малка и по-голяма според мен — каза Ашици.
Ерастас изсумтя: не разбра преднамерената подигравка на Секул Лат.
Килмандарос, разтреперана от гняв, изсъска:
— Тя беше! Предната нощ. Онова пеене — тя разбуди древната сила! Олар Етил!
Секул Лат забеляза внезапната тревога на лицето на Блудния. Нещата вече кръжаха извън контрола му.
Зад тях проговори глас:
— Аз също го усетих.
Обърнаха се и видяха Маел. Имаше тяло на старец и лице на старец, а воднистите очи, които впи в Блудния, бяха студени.
— Вече се разплита, Блуден. Войната е така — всички играчи губят самообладание. „Хаос взима меча.“
— Цитираме Аномандър Рейк? — изсумтя Ерастас. — Хайде стига, Маел. Освен това той го каза в пророчество. Другите резонанси дойдоха по-късно.
— Да — измърмори Маел. — Колкото до въпросното пророчество…
Секул Лат го зачака да продължи, но Маел замълча и се загледа с присвити очи към Олар Етил. Преди много време тя бе избрала тялото на жена Имасс, с широки бедра и едри гърди. Ашици си спомни, че когато я видя за последен път, все още беше смъртна. Спомни си странния шлем-маска, който носеше, подобен на плетен въжен кош — ни повече, ни по-малко. Без никакви дупки за очите или за устата. Матрона на всички гадателки на кости, майка на цяла раса. „Но дори майките имат тайни.“