Вече не носеше маската. Плът почти не беше останало по нея. Съсухрена, само жили и кости. Т’лан Имасс. Оплетка от змийски кожи висеше от раменете й и по нея бяха навързани всевъзможни загадъчни предмети — продупчени камъчета, необработени скъпоценни камъни, костени тръбички, които можеше да са свирки или проклятия-клопки, душеловки от кух еленов рог, връзка малки мъртви птици. Във въжения й колан беше затъкнат грубо изработен обсидианов нож.
Усмивката й беше небрежна, големите й зъби бяха с цвета на тъмен кехлибар. Никаква светлина в дупките на очите й.
— Как го направи пак? — попита я Секул. — Любовник на майка си и детето едновременно? Как точно зачена самата себе си, Олар Етил?
— Елейнт! — изръмжа Килмандарос.
— Странствала съм в света на родилни огньове — заговори Олар Етил. — Плавала съм в мъртвото небе на Проклятието на Каллор. Видяла съм всичко, което трябва да се види. — Вратът й изпука и изстърга, когато извърна глава към Блудния. — Теб те нямаше никъде. Криеше се зад жалкия си трон, за да доказваш вечно колко илюзорна е властта — светът отдавна е схванал посланието ти, макар че по природа никога няма да се вслуша в него. Ти, Ерастас, си губиш времето.
Секул Лат се изненада колко съвпадаха думите й с това, което мислеше той. „Спести си го, Олар Етил. Той не слуша.“
Тя се обърна към Маел.
— Дъщерите ти беснеят.
Старецът сви рамене.
— За дъщери е редно да го правят. По-точно трябва да го правят. В противен случай щях да съм разочарован. Лош баща си, ако първо не ги стягаш, а после не ги освободиш от опеката си — сигурен съм, че Блудния с охота ще се съгласи, щом посъбере малкото ум, който му е останал. Когато оная вещица ти отмъкна окото, какво още се изля оттам, а?
Олар Етил се изкикоти.
Ерастас се изправи.
— Призовал съм ви. Не можете да ми откажете, никой от вас!
— Спести ми гоненето — каза Маел. — Имаш да отговаряш за много, Блуден. Страстта ти да съсипваш живота на смъртните…
— Това ми е работата! Винаги съм го правил. А я се погледни ти, Маел! Колко милиони души си удавил? Стотици милиони, само за да подхранваш силата си. Не, старче, не смей да ме укоряваш точно ти.
— Какво искаш? — попита Маел. — Не си въобразяваш, че можем да спечелим тази война, нали?
— Не си внимавал — отвърна Ерастас. — Боговете се събират. Срещу Падналия. Не искат да делят този свят с други…
— Май и ти не искаш.
— Никога не сме отказвали на асцендент място в нашия пантеон, Маел.
— Нима?
Блудния се озъби.
— Имало ли е изобщо риск някога да свърши смъртната кръв? Нашите деца ни предадоха, като се отказаха от този източник на сила, като приеха предложеното им от К’рул. И на свой ред ни отказаха подобаващото ни се място.
— Къде е той тогава? — попита Секул. — Брат К’рул? И Сестрата на Студените нощи? А Вълците, които властваха над този свят още преди да се появят хората? Ерастас, да не би да си взел лично решение да не ги поканиш?
— К’рул заслужава съдбата, която очаква боговете — неговото предателство беше най-жестокото. — Блудния махна пренебрежително с ръка. — С Вълците изобщо не можеш да се разбереш — отдавна съм се отказал да опитвам. Оставяме им Зверския трон, там им е мястото.
— А и амбиция не ги изкушава — добави сухо Маел. — Късмет за теб.
— За нас.
Маел само сви рамене.
Олар Етил отново се изкиска и заговори:
— Никой от вас нищо не разбира. Твърде дълго се крихте от света. Неща се връщат. Надигат се. Глупавите човешки същества дори не са забелязали. — Помълча за миг, след като вече бе привлякла вниманието на всички, и нещо подобно на дъх изхъхри от нея. — Каллор разбра — видя какво точно беше Силвърфокс. Какво е. Някой от вас наистина ли си въобразява, че времето на Т’лан Имасс е свършило? И макар тя да направи детинска грешка с освобождаването на Първия меч, аз й го простих. Всъщност подпомогнах връщането му.
— А Джагът? Никнат като отровни гъби! Колко удобно е да се вярва, че са неспособни да действат заедно — но пък лъжите често са много удобни. А ако ви кажа, че в Пустинните земи само преди няколко дни четиринайсет немрящи джагъти унищожиха сто На’Рук? Ако ви кажа, че пет хиляди човешки същества с кръвта на Тайст Андий в жилите извървяха Пътя на Галан? Че един с кралската андийска кръв мина през портите на мъртвия Карканас? А Пътят на Галан? Ами, точно по този път от кръв ловуват Тайст Лиосан. И… — главата й изпука, когато се извърна към Килмандарос, — нещо много по-лошо. О, всички вие сте слепи. Сакатия бог? Той е нищо — съюзниците му между боговете го изоставят и се пръсват. Развала поглъща култа му сред смъртните и неговите поклонници са нищите и окаяните. Каминсод няма армия, която да вдигне в негова защита. Тялото му е разпръснато на късове по седем континента. Все едно, че е мъртъв. — Олар Етил изпъна костелив пръст към Блудния. — Дори Драконовата колода си има нов Господар и ти казвам, Ерастас: не можеш да му се противопоставиш. Не стигаш.