А как хвърли сестра си в онова езерце… Но пък тя го беше правила с него години наред до деня, в който бе осъзнал, че е по-голям и по-силен от нея. И тя излезе от водата, съскаше и плюеше, възмущаваше се, моля ви се. Сторми се усмихна, като си го спомни. Справедливост от собствената му ръка — нямаше причина да се чувства виновен за това.
Беше убил много хора, разбира се, но само защото те се бяха опитвали да го убият и щяха да го направят, ако им беше позволил. Тъй че това не се броеше. То си беше част от войнишкия занаят в края на краищата, понеже срещу всички правилни решения, които те опазват жив, има хиляди неща, срещу които не можеш да направиш нищо. Врагът не е просто този срещу теб — врагът е несигурният терен под краката ти, случайната стрела, заслепяващият лъч слънчева светлина, внезапното схващане на мускул или счупеният меч. Един войник винаги и непрекъснато се бори срещу свят от врагове и да оцелее в този свят е слава, на която боговете завиждат. Чувството за вина може би наистина идва, но това е много по-късно, като останал на езика спомен за вкус, когато самият вкус вече е забравен. И този спомен не е съвсем реален и да го дъвчеш прекалено дълго си е просто самоугаждане, лошо като да опипваш с език някой разклатен зъб.
Загледа се намръщено на юг. Този небесен съдник беше безразличен към всичко освен към наказанието, което щеше да нанесе. Пет нефритени меча в небето.
Разбира се, не всички бяха насочени към него. Просто усещането бе такова в тази нощ и по тази река, пълна с лъскавите очи на проклетите крокодили — а те също го искаха. Чувал беше от екипажа на баржата как обръщали лодка, когато могат, а след това налитали върху нещастните жертви и ги разкъсвали на парчета. Потръпна.
— Има сияние около теб, адютант.
Сторми вдигна очи.
— Ефрейтор съм, Висш маг.
— А пък аз съм отдельонен маг, да.
— Беше отдельонен маг, също както аз може да съм бил адютант някога, но сега си Висш маг, а аз съм ефрейтор.
Бързия Бен сви рамене под промазаната пелерина, с която се беше загърнал.
— Отначало си помислих, че са просто Резките, че те ти придават това сияние. Но после видях как мъждука — като пламъци под кожата ти, Сторми.
— Привижда ти се. Върви да плашиш някой друг.
— Къде е Геслер?
— Откъде да знам? На някоя друга баржа.
— Огньове горят по Пустинните земи.
Сторми се сепна. Погледна намръщено Бързия Бен.
— Какво?
— Моля?
— Какво каза? За огньове?
— Под кожата ти?
— Не, в Пустинните земи.
— Представа нямам, адютант.
Бързия Бен се обърна, странно призрачен, и се отдалечи.
Сторми се загледа след него, захапал долната си устна. Усети по космите под нея вкуса на яхния. Стомахът му изкъркори.
Нямаше ги в никакъв официален списък, което означаваше, че никой оцапан с мастило чиновник нямаше шанс да ги раздели за това пътуване. Сержант Сънрайз трижди благославяше Блудния за това. Беше се излегнал върху купчина резервни походни одеяла и се чувстваше полупиян от цялата тази свобода. И от приятелството. Вече обичаше всички войници в тази рота и мисълта, че е продължение на прочута малазанска рота, го караше да се чувства горд и жаден да се докаже, а знаеше, че не е единственият в това.
Мъртвия Хедж беше съвършеният командир, ако питаха него. Мъж, пращящ от ентусиазъм и безгранична енергия. Щастлив, че се е върнал, допускаше Сънрайз. От онова мъртво място, където отиват мъртвите, след като станат мъртви. Дълъг път трябваше да е било, поне така твърдеше Хедж, докато ги залъгваше по дългия път до реката.
— Мислите си, че това е лошо? Опитай се да вървиш по равнина от кости, която се простира до проклетия хоризонт! Опитай се да си представиш, че те гонят дераготи… — каквото и да бяха тези дераготи, звучеше лошо — и че те дебнат зли Т’лан Имасс!
Сънрайз нямаше представа и какво са Т’лан Имасс, но Хедж беше казал, че са зли, тъй че се радваше, че не ги е срещал.
— Смъртта, скъпи войници, е просто поредният лабиринт. Знае ли някой от вас какво е лабиринт?… Богове, все едно живеете в пръстени колиби! Един лабиринт, приятели, е като ред стомни на рафт зад тезгяха. Вземеш една, дръпнеш запушалката и пиеш. Точно това правят маговете. Пиеш ли твърде много, ще те убие. Но ако пиеш само колкото трябва, можеш да го използваш, за да си правиш магията. Гориво е, но всяка стомна е различна — вкусът е различен, различна магия прави. Е, има неколцина тука, като нашия Висш маг, дето могат да изпият всичкото, но той е побъркан.