— Улаг, знаеш ли истината за това?
— Крайно неуловим заек. Скача и се стрелва встрани, избягва всеки хвърлен с прашката камък. Прелита над клопките и помръдва уши при всяка стъпка. Пробягах достатъчно кръгове, без да мога да го докопам, да усетя разтуптяното му сърчице, уплашения му трепет.
— Инистрал Оуван ни очаква — заговори Илм Абсинос. — Ще се съберем повече на връщане. Не беше толкова отдавна, когато вървяхме за последен път. Малцина трябва да са се изгубили, ако изобщо има такива.
Бролос Харан — беше се загледал на юг — каза:
— Ритуалът е нарушен. И все пак не сме освободени. Надушвам в това мръсния дъх на Олар Етил.
— Вече го каза — сряза го Илм Абсинос. — И все пак, колкото и да предъвкваш едни и същи думи, няма никакво доказателство.
— Не знаем кой ни е призовал — въздъхна Улаг. — Любопитно е, но сме затворени към нея или него. Все едно стена от сила стои между нас и може да бъде разбита само от другата страна. Призовалият трябва да избере. Дотогава трябва просто да чакаме.
Едва сега Калт Урманал заговори:
— Никой от вас не разбира нищо. Водите са… препълнени.
Единственият отговор на това бе мълчание.
Калт изръмжа, обзет от нетърпение към всички тях. Все още стоеше на колене, сякаш нямаше никакво желание да се изправи. Вместо това посочи.
— Там. Идва още някой.
Ристале и другите се обърнаха.
Внезапно обзелото ги вълнение беше почти осезаемо.
Носеше жълто-бялата кожа на бролд, мечката на снеговете и леда. Косата й беше лъскаво черна, лицето й широко и плоско, кожата — мътно тъмен кехлибар. Ямите на очите й бяха скосени. Птичи нокти на някакво дребно същество бяха пришити в бузите й.
„Т’лан Имасс, да. Но… не от нашите кланове.“
Три остри харпуна бяха стегнати на гърба й. Боздуганът, който носеше в едната си ръка, бе изработен от бедрената кост на някакво животно, с набити по него нащърбени остриета от зелен риолит и бял кварц.
Спря на петнайсет крачки от тях.
Илм Абсинос посочи с тоягата си.
— Ти си гадателка на кости, но не те познавам. Как е възможно това? Умовете ни бяха слети при Ритуала. Нашата кръв изтъка хиляди по хиляди нишки. Ритуалът те обявява за наша родственичка, Т’лан Имасс. Кой е твоят клан?
— Аз съм Ном Кала…
Бролос Харан я прекъсна:
— Не знаем тези думи.
Самото признание беше стъписващо за оршайните. Беше всъщност невъзможно. „Езикът ни е мъртъв като нас самите.“
Ном Кала кривна глава и каза:
— Вие говорите на Старата реч, тайния език на гадателите на кости. Аз съм от Бролд Т’лан Имасс…
— Няма кланов вожд, който да претендира за името на бролдите!
Тя го изгледа някак замислено, след което отвърна:
— Нямаше кланов вожд, който да носи името Бролд. Всъщност нямаше никакъв кланов вожд. Нашият народ се управляваше от гадателите на кости. Клановете Бролд бяха победени в Тъмната война. Ние се Събрахме. Имаше Ритуал…
— Какво!? — викна Илм Абсинос. — Друг Ритуал на Телланн?!
— Провалихме се. Бяхме вдигнали стан под стена от лед, стена, която стигаше чак до небесата. Бяхме нападнати…
— От Джагът ли? — попита Бролос.
— Не…
— К’Чаин Че’Малле?
Тя само завъртя глава.
Вятърът простена.
Сива лисица пристъпи предпазливо сред тях, подуши въздуха и затича към водата. Розовият език се изпъна, лоченето й загъделичка въздуха.
Калт Урманал вдигна ръце и закри очите си. Ристале се извърна — не можеше да гледа това.
— Не! — каза Ном Кала. — Господството и на едните, и на другите отдавна бе отминало. — Помълча за миг, после добави: — Мнозина от нас поддържаха, че врагът, който притиска народа ни, са човешките същества — нашите наследници, нашите съперници в начина на живот. Ние, гадателите на кости — тримата, които останахме, — знаехме, че това е не повече от полуистина. Не, бяхме притиснати от самите себе си. От лъжите, които си казвахме едни на други, от лъжливите утешения на легендите ни, на историите ни, на самите ни вери.
— Защо опитахте Ритуала на Телланн тогава? — попита Улаг.
— Само трима сте били! Как сте могли да се надявате, че ще успеете? — възмути се Илм Абсинос.
Ном Кала впи погледа си в Улаг.
— Кръв на Трелл, очите ми се радват да те видят. Да отговоря на въпроса ти: казано е, че никакъв спомен не надживява Ритуала. Смятахме това за справедливо. Казано е също така, че Ритуалът носи проклятието на безсмъртието. Това също намирахме за справедливо.
— Тогава срещу кого водехте война?
— Срещу никого. Омръзнало ни беше да воюваме, кръв на Трелл.
— Тогава защо просто не избрахте смъртта?